Сп."Политико": Белгия - провалената държава
Мрачната репутация на "Моленбек", превърнал се в люлка на джихадизма, е доказателство за това
Още на следващия ден след атентатите в Париж, френските спецслужби обявиха – следите водят към Брюксел и населения с имигранти квартал „Моленбек“. Като се вземе предвид факта, че Белгия е на първо място в Европа по брой свои жители, заминали да се бият за „Даеш“ в Близкия Изток, това изглеждаше съвсем логично.
От тогава белгийската полиция провежда операция след операция, за да хване терористите и техните помощници. Все още никакви доказателства обаче не са намерени, а повечето арестувани са били пуснати на свобода.<br /> <br /> И преди разцвета на джихадистите, „Моленбек“ имаше мрачна репутация. Знае се, че там обират хора посред бял ден, търгува се с наркотици и оръжие. Кварталът, превърнал се в люлка на джихадизма, е свидетелство за дълбоката криза в Белгия, отбелязва американското сп."Политико", цитирано от "Епицентър".<br /> <br /> Най-забележителното е, че „Моленбек“ се намира почти в самия център на европейската столица, където са разположени културните и политически институции на ЕС. По думите на социолози Брюксел в някои отношения прилича на американски град – богати предградия обкръжават бедния център, където царят нищета и упадък, за разлика от Палиж и Лондон, където най-скъпите имоти са в центъра.<br /> <br /> Въпросът е защо проблемният район съществува от толкова дълго. А отговорът се крие в белгийското политическо статукво и реформите – политически, управленски, икономически и съдебни, предприемани от 40 години насам. Неуспехът на тези реформи доведе до образуването на вакуум, от който се възползваха джихадистите.<br /> <br /> Почти от самото си създаване като държава – през 1830 г., Белгия страда от проблем с политическата си легитимност. От самото начало в нея преобладава местният, квартален патриотизъм, който белгийският либерален елит така и не успя да изкорени. В Белгия съществува своебразен политически триъгълник – християндемократи – социалисти – либерали, които се опират на средната класа, но нямат масовата народна подкрепа.<br /> <br /> Политическите партии се използват за всички назначения - от директор на детска градина и чиновници, както и за разпределението на обществените пари. Към това се прибавя проблема и с езиковите различия – на север във Фландрия се говори холандски, на юг във Валония френски, на югоизток пък има немскоезичен анклав. А за да не се обиди никой Брюксел е обявен за двуезичен район.<br /> <br /> През XIX в. веднага след Великобритания Белгия осъществява промишлена революция и с помощта на природните ресурси от колонията Конго започва да развива металургична и добивна промишленост. Във фабриките идват да работят хиляди от Северна Африка, най-вече от Алжир, Мароко и Тунис и се заселват именно в „Моленбек“.<br /> <br /> Последвалият икономически спад в производството и стоманодобивната промишленост удря първо Валония. Деиндустрализацията означава бедност и упадък за бившия двигател на белгийската икономика – т.нар. въглищен пояс от Монс до Лиеж през Шарлероа. Във всеки един от тези градове корупцията става нещо обичайно.<br /> <br /> Редуват се скандал след скандал – като този през 1974 г., когато кмет на Монс става бившият министър на образованието Абел Дюбуа, който напуска правителството, за да предотврати публикацията на статия за негово участие в тайни договорки с националния телефонен оператор. През 90-те години пък е убит политикът от Лиеж Андре Корс, бивш зам.-премиер. През 1998 г. за престъплението е осъден тунизиец, свързан с италианската мафия, а като причина за покушението се сочи политическо съперничество. Разследването води до корупционни разкрития, които карат шефът на НАТО Вили Клаас да хвърли оставка.<br /> <br /> Брюксел въвежда централизирано отпечатване на белгийски паспорти чак през 1998 г. А те са особено ценни, защото осигуряват безпрепятствен достъп до Шенген. Преди това документите се издават от 250-те общини, което дава възможност за лесно сдобиване с паспорт срещу подкуп.<br /> <br /> След атентатите в „Шарли Ебдо“ на 7 януари се оказало, че от едва 750-те места в белгийското разузнаване, цели 150 щата са незаети. От тогава бройката е запълнена едва с 42 души, но тяхното обучение ще приключи след 2 години. В резултат белгийските спецслужби не можаха навреме нито да се координират помежду си, нито да разберат за готвения атентат в Париж.<br /> <br /> Тази неспособност да се прави връзка между отделните институции на различни нива е отличителна за Белгия като държава. Системите, които в други държави обединяват в едно местна, национална и регионална власт, в Белгия просто отсъстват. А местните политици гледат на тази липса като своебразен налог в служба на лингвистичното и регионално многообразие. А и трябва да се признае, че именно слабата роля на държавата прави Белгия привлекателна за заселване. Но както показаха събитията в Париж от миналия петък, за тази липса сега плаща не само конкретната страна, но и цяла Европа.<br /> <br />