Става страшно! Иран отмъщава на САЩ "на подходящото място и в подходящия момент"!

Съветът за сигурност на Иран заяви днес, че Иран ще отмъсти за смъртта на генерал Касем Сюлеймани на подходящо място и в подходящ момент, съобщават световните осведомителни агенции. 

"Америка трябва да знае, че престъпната й атака срещу генерал Сюлеймани бе най-голямата й грешка.

Ще отмъстим сурово на престъпниците на подходящо място и в подходящ момент", се казва в изявление на съвета.

Колективният орган оповести, че е взел решение как да отговори на убийството на Сюлеймани, но не уточни какво точно ще предприеме Иран.

В същото време по нареждане на Държавния департамент на САЩ американските граждани се предупреждават да предприемат мерки за собствената си сигурност заради опасността от терористични атаки след убийството на иранския генерал Касем Сюлеймани. Предупреждения са стандартни и са за всички държави в Европа и света, в които има американски граждани, коментираха дипломати.

Освен това акциите на Уолстрийт се сринаха рязко, след американския удар. За около две минути търговия, Dow Jones се търгуваше на 28 616,27, което е снижение с 0,9%.

Индексът S&P 500 също спадна с 0,9% до 3 229,22, докато технологичният NASDAQ спадна с 1,0% до 8 999,84.

Основните индекси бяха стабилни в четвъртък, но американската атака срещу Касем Сюлеймани- и заплахата на Иран да отмъсти за смъртта му - доведе до множество рекордни снижения.

Кой е Сюлеймани - генералът, заради когото може да започне война

За много иранци, чиито икони след ислямската революция са строгите лица на духовниците, генерал-майор Касем Сюлеймани бе символ на националната способност да се устои на 40-годишния американски натиск.

За САЩ и Израел той бе фигура, за която се знаеше малко, човек, който командваше иранските проксита и отговаряше за бойците в Сирия, подкрепящи президента Башар Асад, виновник за смъртта на американски войници в Ирак.

Сюлеймани оцеля в ужаса на дългата война, която Иран води през 1980-те години с Ирак, и пое контрола върху елитните Бригади "Ал Кудс" на Революционната гвардия, на които бяха възложени иранските кампании в чужбина.

Сравнително неизвестен в Иран преди американското нахлуване в Ирак през 2003 г., популярността и мистичният ореол на Сюлеймани толкова придобиха такава сила, че американски официални лица призоваха за убийството му. За петнайсетина години Сюлеймани бе станал най-разпознаваемият ирански фронтови командир, отхвърлил призивите да влезе в политиката, но натрупал същата, ако не и по-голяма мощ от цивилното ръководство.

"Фронтът на войната е изгубеният рай на човечеството - каза Сюлеймани в интервю през 2009 г. - Има един рай, който се описва на хората като поточета, красиви нимфи и тучна зеленина. Но има и друг вид рай. . . . Военният фронт е истинският изгубен рай на човешкия род".

Върховният ирански лидер аятолах Али Хаменей веднъж нарече Сюлеймани "живия мъченик на революцията". Късметът му изневери, след като няколко пъти плъзваха слухове, че е умрял. Така стана при самолетна катастрофа през 2006 г. в Северозападен Иран, в която загинаха други военни, и при бомбардировка през 2012 г. в Дамаск, която уби високопоставени помощници на Асад.

Сравнително неотдавна, през ноември 2015 г., тръгна слух, че генералът е убит или тежко ранен, предвождайки верни на Асад сили в битките край Алепо.

В родината му се говори, че роденият на 11 март 1957 г. Сюлеймани е израснал край планинския исторически ирански град Рабор, известен с горите си, с овощните си градини от кайсии и праскови, с кестените си, както и с храбрите си войници. Според Държавния департамент на САЩ той е роден в иранската религиозна столица Кум.

Малко неща се знаят за детството му, макар че според ирански източници бащата на Сюлеймани е бил селянин, който е получил парче земя при властването на шах Мохамад Реза Пахлави, но по-късно затънал в дългове.

След свалянето на шаха, пометен от Ислямската революция през 1979 г., младият Сюлеймани се присъединява към новосформираната Революционна гвардия. Участва в потушаването на кюрдските вълнения, избухнали в северозападните райони на страната след революцията.

Скоро след това Ирак нахлува в Иран и започва дългата и кървава 8-годишна война между двете страни. В боевете загиват над 1 млн. души. Иран на няколко пъти изпраща в минните полета и под огъня на иракските сили части от леко въоръжени войници, някои от които са съвсем млади. Частите, в една от които служи Сюлеймани, са били атакувани от иракските сили и с химически оръжия.

В тази касапница Сюлеймани става известен с опозицията си срещу "безсмислените жертви" на бойното поле. В същото време той понякога плаче от вълнение, увещавайки своите бойни другари да влязат в битка, като прегръща всеки един от тях.

След иракско-иранската война Сюлеймани почти изчезва за няколко години от полезрението, което анализатори отдават на военновременните му разногласия с Хашеми Рафсанджани, който става президент на Ирак от 1989 до 1997 г. След Рафсанджани обаче Сюлеймани оглавява Бригадите "Ал Кудс" (арабското название на Ерусалим). Много се сближава с Хаменей - толкова, че върховният лидер става кум на дъщерята на генерала.

Като шеф на силите "Ал Кудс", Сюлеймани ръководи задграничните операции на корпуса на гвардейците и скоро след нахлуването в Ирак през 2003 г. и свалянето на Саддам Хюсеин привлича вниманието на американците.

В секретните дипломатически грами на Държавния департамент, извадени наяве от "Уикилийкс", американски високопоставени лица открито обсъждат иракските усилия да се влезе във връзка със Сюлеймани , за да бъдат спрени ракетните атаки срещу строго охраняваната Зелена зона в Багдад през 2009 г. В друга секретна телеграма от 2007 г. Сюлеймани признава пред американците, че разполага със стотици агенти в Ирак, като в същото време "се заклева в гроба на (покойния аятолах) Хомейни, че не е дал разрешение за нито един куршум, изстрелян срещу САЩ."

Американски официални лица на времето не повярваха на това твърдение на Сюлеймани, тъй като гледаха на Иран едновременно като като на подпалвач и пожарникар в Ирак, който контролира някои шиитски милиции и в същото време подклажда недоволство и предприема въоръжени атаки. САЩ обвиниха тогава "Ал Кудс" за едно нападение срещу Кербала, при което бяха убити петима американски войници, както и за обучаването и снабдяването с материали на бомбаджии, чиито самоделни взривни устройства всяваха ужас сред войниците.

В реч през 2010 г. американският генерал Дейвид Петреъс (тогава командващ силите на САЩ в Ирак) спомена за получено от Сюлеймани писмо, в което той уверява американския си колега, че "аз, Касем Сюлеймани, контролирам иранската политика спрямо Ирак, Ливан, Газа и Афганистан".

САЩ и ООН поставиха Сюлеймани в санкционния списък през 2007 г., макар че неговите пътувания продължиха. През 2011 г. американски официални представители казаха, че е обвиняем по един много странен заговор на "Ал Кудс" да наеме мексикански наркобарон за убийство на саудитски дипломат.

Най-голяма известност обаче Сюлеймани придоби в сирийската гражданска война и чрез бързия възход на групировката "Ислямска държава". Иран - мощен поддръжник на Асад, изпрати Сюлеймани в Сирия няколко пъти, за да оглави атаки срещу ИД и други противници на управлението на Асад.

Докато предвожданата от САЩ коалиция се фокусираше върху въздушните удари, при няколко наземни победи на иракските сили се появиха снимки, на които се виждаше, че Сюлеймани е начело на атаките и никога не носи бронежилетка.

"Сюлеймани ни учеше, че смъртта е началото на живота, а не краят му", каза един командир на иракска (шиитска) милиция.