Моретата са прегрели, ледниците се топят, определящите климата течения променят извечната си игра и съответно студът стегна Европа в жестока ледена прегръдка.
Така обяснява накратко причините за небивалата зима на Стария континент професорът по климатология в Университета на Флоренция Джампиеро Мараки, пише &quot;Монитор&quot;.<br /> <br /> Според учения незапомнените ниски температури се дължат по-специално на &bdquo;омаломощаването&rdquo; от презатоплянето на атмосферата на формиращия се по това време над североизточната част на Атлантическия океан антициклон. Той открай време е играл ролята на непреодолима за сибирския студ стена пред Европа, а сега тъкмо тази своеобразна стена се оказва почти рухнала.<br /> <br /> Джампиеро Мараки обясни подробно на цяла страница на влиятелния римски всекидневник &bdquo;Република&rdquo; нещо, което на практика от доста време се знае, но изглежда никой не му обръща внимание. А именно, че за затоплянето на атмосферата, което според професора от Флоренция ни е донесло кучешкия студ и игривия климат напоследък, сме виновни ние, хората. <br /> <br /> Преди всичко с безмилостното използване като енергийни източници на петролни продукти и въглища, при горенето на които се отделя огромно количество въглероден двуокис. По този начин сега в атмосферата неговите емисии са два пъти по-големи, отколкото преди сто години и за жалост вместо да намаляват, се увеличават с всеки изминат ден. Така обаче нараства и парниковият ефект в атмосферата се натрупва енергия, която търси &bdquo;реализация&rdquo; и съответно познатото ни равновесие в климата и годишните сезони се нарушава, при това доста неприятно.<br /> <br /> Флорентинският учен припомня другите човешки поразии, които косвено са довели до увеличаването на въглеродния двуокис. На първо място сред тях е поголовното унищожаване на горите &ndash; 130 милиона декара всяка година изчезват от повърхността на земята, превръщайки се бързо в изхабена от соеви или други насаждения почва. <br /> <br /> Така се нанасясъкрушителен удар на биологичното разнообразие и оцелялата горска растителност се превръща в савана. В същото време силата на носещия неплодородие вятър, известен като суховей, расте безмилостно. Сега са останали около 6000 квадратни метра гора на жител на планетата, но ако те намаляват с ритъма от последните години, според проф. Мараки климатичната нестабилност ще продължава да расте. <br /> <br /> По простата причина, че изчезва единият от важните филтри на земята, който заедно с масата на въглеродния двуокис във въздуха досега поне е бил основен регулатор на познатите ни досега годишни времена и сезони.<br /> <br /> Горе-долу така стоят и нещата с арктическите ледници. Тоест благодарение на тяхното непрекъснато намаляване поради топене &ndash; от 8 милиона квадратни километра през 1950 година през 2011 тяхната повърхност е станала 4,3 милиона квадратни километра &ndash; те имат също забележителна роля в полудяването на климата. <br /> <br /> Защото с намаляването им се ограничава възможността Земята да отразява слънчевата светлина и като последствие парниковият ефект прави още една крачка напред. Почти същото може да се каже и за алпийските ледници, които само между 1980 и 2000 г. са намалели с една пета, правейки все по-близък момента, когато ще престанем да говорим за вечните снегове на Монблан, Матерхорн или Адамело. <br /> <br /> А слънчевата енергия, както, разбира се, и въглеродът от атмосферата, когото океаните обикновено поглъщат на поразия, затоплят синята шир на земята, увеличават изпаренията и съответно ускоряват неимоверно водния цикъл, предизвиквайки така яростни урагани и бурни дъждове, понякога необясними и в най-непривично време.<br /> <br /> Но ако вярваме на Джампиеро Мараки, не трябва изобщо да се страхуваме от &bdquo;заиграването&rdquo; на климата. По простата причина, че сега той изоставя старите си схеми на съществуване и се вписва в нови, постиндустриални. Така че занапред не трябва да се чудим когато през февруари в Рим хората зъзнат от сибирски студ, а тези в Аляска се потят от горещини. <br />