Все повече хора в Германия не разполагат с достатъчно средства, за да водят нормален живот. През 2015 г. почти 13 милиона германци са били бедни. Експертите бият тревога, пише "Труд".

Какво означава да си беден в Германия? Дали, когато в края на месеца се храниш само с макарони, а парите ти стигат само за вчерашен хляб, който струва наполовина? Или когато детето ти продължава да носи единствения си чифт обувки, въпреки че те отдавна са му омалели? А може би си беден само ако си бездомник и спиш под мостовете? Или когато започнеш да събираш амбалаж и бутилки от кофите за боклук?

Ръководителят на хуманитарната организация PWFV Улрих Шнайдер смята за беден всеки, чиито доходи не му позволяват да има това, което си позволяват нормално печелещите хора и техните семейства – било то посещение на кино със семейството, пътуване по време на отпуска или покупка на нов телевизор. “Когато хората не могат да поддържат това ниво, те лесно са маргинализирани и попадат на ръба на обществото”, казва той.

Според актуалния доклад за бедността в Германия явлението е достигнало нови рекордни величини. Така например през 2015 година бедни в Германия са били почти 13 милиона души – 15,7 процента от населението на страната. Особено силно засегнати са определени групи: безработните, самотните родители и техните деца, възрастните хора, мигрантите, хронично болните и инвалидите. В бъдеще към армията на бедните ще се присъединят и бежанците.

“Когато получат убежище и напуснат бежанските лагери, когато създадат собствено домакинство, те ще влязат в статистиките. Най-напред трябва да си намерят жилище, което не е толкова лесно – особено в големите градове”, казва Улрих Шнайдер.

Съгласно изчисленията 335 хиляди души в Германия са без покрив над главата. Заместник-директорката на Федералното сдружение за подпомагане на бездомните Верена Розанке казва, че до 2018 година броят на бездомниците може да достигне половин милион души.

Докладът за бедността се базира на понятието “относителна бедност поради ниски доходи”, с което работи и Федералната статистическа служба. Според него за застрашени от бедност се смятат домакинствата, които разполагат с по-малко от 60 процента от средния за страната доход. През 2015 година тази сума е била 942 евро за хора, които живеят сами, или 1978 евро за семейства с две деца под 14 години. “При това става дума за общите нетни доходи на домакинството, включително детските надбавки, квартирните и други помощи”, четем в доклада за бедността.

Критиците отхвърлят тези числа като много общи. Те твърдят, че в провинцията, където наемите са значително по-ниски, отколкото в големите градове, човек може да живее доста по-добре с въпросните 942 евро на месец.

“Би било по-разумно да се отчитат регионалните различия в покупателната способност и различните потребности на хората”, казва директорът на кьолнския Институт за германската икономика Михаел Хютер. Жителите на Мюнхен например, които печелят по-малко от 1 126 евро на месец, също са застрашени от бедност, допълва той.

Критиците твърдят още, че относителната бедност поради ниски доходи не може да бъде премахната, защото, колкото и да е богато дадено общество, в него винаги ще има и хора, които печелят по-малко от 60 процента от средните нетни доходи. Дори доходите на германците да се удвоят изведнъж, чисто статистически процентът на бедността ще си остане същият.

Улрих Шнайдер от PWFV пледира за това да има единица мярка за изчисляването на бедността. А такава може да бъде само средното благосъстояние в цяла Германия, убеден е той.