Студен душ за България от Австрия за Шенген

Европейци в 20 държави гласуваха в неделя на изборите за Европейски парламент. Очакванията, че радикалите и крайната десница ще "превземат" ЕП засега се оправдават.

Това са първите европейски избори след излизането на Великобритания от ЕС. Би Би Си припомня, че 16 и 17-годишните ще могат да гласуват за първи път в Германия и Белгия, увеличавайки броя на гласовете на младите хора в Европа.

Младите австрийци и малтийци могат да гласуват след навършване на 16 г., а гърците могат да гласуват от 17-годишни.

Определено лоша новина за България се оказа победата на крайнодясната Австрийска партия на свободата, идентифицираща се с националния консерватизъм. За България това означава отдалечаване от влизане в сухопътния Шенген, тъй като днешните избори в Австрия се смятат за генерална репетиция за парламентарните през септември.

Именно крайнодесните са против допускането на България в Шенген. 

Според прогнозата за АПС са дали гласа си 27% от избирателите, което е с 9,8% повече в сравнение с предишния евровот през 2019 г., пише БТА, като се позовава на социологически проучвания. Загуби търпи управляващата Австрийска народна партия с 23,5%, което е минус от 11,1%. След нея се нарежда Австрийската социалдемократическа партия, при която загубите са 0,9%.  

''Гардиън'' публикува първа прогноза за това как ще изглежда Европейският парламент на базата на резултатите от 11 държави членки, в това число и България.

Европейска народна партия: 181

Група на Прогресивния алианс на социалистите и демократите: 135

Renew Europe Group: 82

Европейски консерватори и реформисти: 71

Група "Идентичност и демокрация": 62

Група на Зелените/Европейски свободен алианс: 53

Група на левицата в Европейския парламент : 34

Коалицията на канцлера на Германия Олаф Шолц пък претърпя съкрушително поражение. И трите партии в неговото правителство изостанаха от консерваторите и крайната десница, показват екзитполовете.

Социалдемократите на Шолц, пише БТА, получиха най-лошия си резултат в историята - 14%, изоставайки от втората по сила крайна десница - Алтернатива за Германия (АзГ) - с между 16 и 16,5% и доста зад консервативния блок Християндемократически съюз (ХДС)-Християнсоциален съюз (ХСС) с 29,5%, сочат екзитполовете, публикувани от националните телевизии ARD и ZDF.

Коалиционните партньори на Шолц "Зелените" остават с едва 12-12,5% подкрепа, а либералната Свободна демократическа партия печели 5 на сто от гласовете.

Днешният ден бе последният от четиридневния изборен цикъл, който започна в Нидерландия в четвъртък. Още тогава стана ясно, че коалицията ''Зелени леви'' – Партията на труда печели изборите за Европейски парламент, пише БТА. Коалицията ще има 8 депутатски места, показва екзитпол на Ипсос И&О / тв канала Ен О Ес (NOS).

В четвъртък Нидерландия избра 31 от 720-те депутати в новия Европейски парламент. Крайнодясната и евроскептична "Партия на свободата", на която предричаха между 8 и 10 места, остана втора - със 7 депутатски места. Преди пет години партията на Герт Вилдерс нямаше нито един евродепутат.

Тя обаче спечели последните парламентарни избори през 2023 година. Въпреки това след дълги преговори стана ясно, че премиер на Нидерландия ще стане бившият ръководител на нидерландското разузнаване Дик Схоф.

Крайнодесните постигнаха значителнa победа и във Франция, оставяйки съюзниците на Еманюел Макрон далеч назад на второ място в надпревара. Категорична е победата на крайнодесният Национален сбор, воден от Жордан Бардела, с 32,4%.

На второ място с двойно по-малко гласове остава центристката партия на президента Еманюел Макрон "Ренесанс" с 15,2%. Трета е коалицията Социалистическа партия - "Плас Пюблик" с 14,3%.

Интересен факт е, че лидерът на ''Национален сбор'' е на 28 години. Жордан Бардела пое ръководството на партията от Марин льо Пен през 2022 г.

Вече има първоначални резултати и от Хърватия.  На първо място е Хърватски демократичен съюз, консервативната партия на премиера на страната Андрей Пленкович: 33,74%, следвана от Коалиция СДП с 27,81% и крайнодясното Отечествено движение с 8,67%.

В Испания печели консервативната Народна партия (НП) на опозиционния лидер Алберто Нунес Фейхо: 32,4%

Социалистическата партия на испанския премиер Педро Санчес (PSOE): 30,2%

Крайнодясната партия Vox: 10,4%

Стар парламент vs нов парламент

Последният Европейски парламент първоначално имаше 751 места, тъй като Обединеното кралство все още беше член на ЕС, припомня EU Observer.

След Брекзит този брой беше намален на 705. 23 от 73-те места на членовете на ЕП от Обединеното кралство бяха преразпределени към държави-членки на ЕС, докато останалите 46 места бяха запазени в резерв за потенциални бъдещи разширявания на ЕС. Франция, Испания и Холандия спечелиха по две допълнителни места.

Австрия, Белгия, Полша, Словения, Словакия, Финландия, Латвия, Ирландия и Дания получиха по едно допълнително място. В резултат на това броят на избраните евродепутати през 2024 г. ще бъде 720.

Гласуването на европейските избори през 2019 г., което се проведе на фона на ''Брекзит'', отбеляза избирателна активност от 50,6%, най-високата от 25 години. Сега приблизително 361 милиона души гласуват по време на четиридневния изборен цикъл, който приключва в 23:00 ч. централноевропейско време в неделя, когато затварят избирателните секции в Италия.

Представители на Европейския парламент очакват окончателна картина на следващия парламент до около 1 сутринта в понеделник централноевропейско време, като прогнозираните резултати ще се появят по-рано вечерта.