Правителствата на европейските държави трябва да правят повече за защитата на свободата на изразяването на онези членове на мюсюлмански общности, които са заплашени от ислямски екстремисти, смятат експерти от британския Център за социални връзки.
Съавторът на доклада Дъглас Мъри, който е и председател на центъра, смята, че за мюсюлманите е все по-трудно да обсъждат свободно елементи от своята вяра или култура. “В свободното общество никакви убеждения или вярвания не трябва да бъдат защитени от открита критика. Ако някакъв мироглед престане да се обсъжда, то от това може да последват насилие и заплахи”, твърди експертът. Авторите на документа настояват, че европейските правителства са длъжни да осигурят правото на свобода на словото на всички свои граждани, включително и на мюсюлманите. В доклада са описани 27 случая на преследване на мюсюлмански активисти, политици и представители на света на изкуството, които се придържат към възгледи, неприемливи за фундаменталистите. Споменат е известният писател Салман Рушди, който след издаването на книгата си “Сатанински строфи” през 1988 г. бе принуден да се укрива в продължение на 9 години. В много мюсюлмански държави произведението му бе определено като богохулно и през 1989 г. иранският духовен лидер аятолах Хомейни издаде фетва, религиозно предписание, в което обяви убийството на “отстъпника” за дълг на всеки правоверен мюсюлманин. В доклада е описан случаят с Мариам Намази, която многократно бе заплашвана след създаването на Съвета на бившите мюсюлмани във Великобритания, и за живеещия в Кардиф писатер Анвар Шейх, за когото бе издадена фетва с искане да бъде обесен. Авторите на доклада говорят и за норвежката певица от афганистанско-пакистански произход Депике “Дийе” Татаал, която в един от видеоклиповете си сменя фереджето с доста откровени отворени дрехи. Депика твърди, че след появата на видеозаписа тя е била нападана многократно и заплашвана с убийство. Поради това й се наложило да напусне Норвегия и в момента по-голямата част от времето си прекарва в САЩ. Описан е и случаят на депутата от датския парламент, сириеца Насер Хадер, който при скандала с карикатуритена пророка Мохамед създаде организацията “Демократични мюсюлмани”. Сега политикът живее под денонощно полицейско наблюдение. Авторите на доклада при това твърдят, че на фона на мощните скандали с “мюсюлмани-дисиденти” в обществото възниква впечатление, че повече хора са подложени на преследване, отколкото е реалният им брой. /Би Би Си