Тайните на Ватикана: Легендарен нацист изобретил машина на времето за кардиналите

Извънземни, илюминати, тайни архиви, съкровища... всички конспирации водят към Ватикана. Какво ли не се крие в досието на държавата, където, според римокатолическата църква, е престолът на земния наместник на Исус Христос, задават въпроси от Стандарт.

А от доста години вече обект на спорове е дали в дълбоките подземия на дворците във Ватикана не се крие едно изобретение, което би било най-великото постижение на науката, но и най-полезното доказателство, че има смисъл вярата на над 2 млрд. души на планетата.

Машината на времето не е мит

Точно преди 50 години , светът научи за хроновизора (според някои "хроновизьор", а бихме могли да го кръстим още и "времегледач"), което е своеобразна машина на времето.

С нея не може да се пътува физически, но може да се отправи поглед напред в бъдещето или назад в миналото и да се види всеки един епизод от историята на човешката цивилизация. Макар идеята за първи път да бе представена още в книгата на Хърбърт Уелс - "Машината на времето", през 1895 г., публикуването на подробностите за нея не стана от писател-фантаст, а от монах.

На 2 май 1972 г. италианският вестник La Domenica del Corriere (неделно издание на водещия Corriere della Sera) излезе с шокира света, като публикува статия с провокативното заглавие: "Изобретиха машина, която фотографира миналото".
 

В нея се описва странна история започнала в началото на 60-те години на миналия век когато отец Франсоа Брюн е на разходка във Венеция, където случайно се запознава с физика и бенедиктински монах Пелегрино Ернети. Двамата водят сериозна дискусия за религията и тълкуването на Библията, като демонстрират, както знания от областта на теологията, така и любовта си към науката.

В онзи разговор Ернети смесва двете неща и твърди, че науката може да бъде полезна за доказване на определени библейски интерпретации. Монахът прави признание пред Брюн, че не само е възможно да се създаде, но и че съществува нещо като машина на времето, която може да погледне през мъглата на времето и да покаже отдавна отминали събития.

Тук за скептиците по отношение на съюза между наука и религия трябва да направим уточнението, че хора на вярата много пъти са се доказвали и като добри учени. Може би най-известният пример е човекът, от когото се възхищава самият Айнщайн - отец Жорж Льометр - професор по физика и астрономия в Католическия университет в Льовен (Белгия).

През 1927 г. Льометр пръв изказва идеята за Големия взрив като теория за произхода на Вселената, която той нарича хипотеза за първичния атом.

Шкафът показал Господ

Пелегрино Ернети нарича устройството хроновизор. По думите му то е било изобретено през 50-те години на миналия век от посветена в тайната група от дванадесет водещи световни учени. На тях от Ватикана е поръчано да създадат устройство, което ще позволи да се "видят" най-големите мистерии, описани в Светото писание.

Сред имената на учените, посочени от Ернети, са германският (а по-късно американски) ракетен инженер Вернер фон Браун, както и гениалният физик Енрико Ферми, получил Нобелова награда през 1938 г. за доказване на съществуването на нови радиоактивни елементи.

Изобретената машина монахът-учен описва като голям шкаф, съдържащ набор от катоди, циферблати, лостове и няколко антени, създадени от неизвестни сплави, с голяма лъчева тръба отпред.

Устройството трябва да е някакъв странен вариант на телевизор. И в известен смисъл то е точно това, тъй като вместо да връща в миналото пътуващите физически, то позволява на зрителя да погледне назад в историята и да види и чуе събития, случили се преди стотици или дори хиляди години.

Доста подробно Ернети описва пред Брюн как работи всичко, дори начертава диаграма за това как изглежда и как функционира машината. Според него тя работи като улавя електромагнитното излъчване, останало след минали вече събития, след това го декодира, за да създаде изображение на събитието, допълнено и с придружаващ звук.
 

Ернети обяснява, че всичко, случило се във времето, оставя след себе си тези излъчвания, като ехо от миналото. Вълните прескачат пространство и време, а хроновизорът ги "превежда", за да ги покаже на екрана. Най-важното е да се използва създаденото табло за управление, за да се изберат дата и място. След минути събитието се появява на екрана.

Използвайки хроновизора, твърди Ернети, той успял да наблюдава моменти от живота на Наполеон Бонапарт, на римския философ Цицерон,  на римския поет Квинт Ений и други. В изпълнение на най-съкровеното си желание монахът става свидетел и на разпъването на самия Исус Христос. "Видяхме всичко. Агонията в градината, предателството на Юда, страданията."

Като доказателство Ернети дори представя изображение, за което твърди, че е действителна снимка на разпнатия Христос, заснета от екрана. Монахът показва и копие на "Тиест" (посветена на герой от гръцката митология), за което твърди, че сам е преписал дума по дума.

По-нататък Ернети казва, че машината е прибрана във Ватикана, че той се е заклел да пази целия проект в тайна, а Брюн е първият, пред когото я изповядва.

Според монаха папа Пий XII сметнал хроновизора за твърде опасен за човечеството, забранил да се говори за него, скрил го и дори заплашил да отлъчи от църквата всеки, който се опита да го използва отново. После устройството било напълно демонтирано, а частите му потънали в сейфовете на Светия престол.

Светата снимка

Най-ценното доказателство, дадено от Ернети за съществуването на машината, би било снимката на Исус Христос на кръста, която той твърди, че е заснел чрез хроновизора. Би било, ако не беше толкова оспорвано и противоречиво. Снимката, представена от Ернети показва почти само лицето на брадат мъж, чиито очи се взират в небето.

И понеже заблудите са трудни за поддържане, набързо се намира конкурент, представил подобна снимка, дошла от градчето Колеваленца в Италия. Втората представена фотография е на един от шедьоврите на испанския скулптор Лоренцо Куло Валера - статуя на Христос на кръста, изваяна от дърво.

Съмнението вече е напът да се потвърди, но Брюн излиза с твърдение, че скулпторът се е вдъхновил от разказа на монахиня, която имала видение на разпнатия на кръста Христос. Това видение накарало испанеца да създаде дървената композиция.

Така отец Брюн подкрепя истинността на снимката, направена от Ернети, като пояснява, че и двете визии са оригинални. Коя е монахинята обаче никой така и на научава, а починалият през 1932 г. Валера няма как да бъде питан. Във всеки случай никога не я е споменавал приживе.

Опроверженията

Въпреки че цялата история предизвиква страхопочитание у много хора по света, заедно с тях вървят и скептицизмът, и опроверженията. Посочва се например, че фотографията на разпнатия Исус очевидно е фалшива и че преписаният фрагмент от "Тиест" е пълен с грешки на латински, затова и Ернети вероятно я е написал сам.

Също така подозрително е, че машината е била почти същата като устройство, представено в научнофантастичния роман E for Effort (на български би звучало "У като усилие") от Томас Шеред, излязъл от печат през 1947 година.

На всичкото отгоре Ернети така и не предоставя пълно описание на създаването и устройството на машината, нито навлиза в някакви особено големи подробности за по-фините аспекти на работата й. Повече от обясненията му, казват критиците, звучат твърде технически, но в крайна сметка са неясни и не много полезни.

Има го фактът, че Вернер фон Браун никога не е споменавал подобно устройство, а Енрико Ферми е починал през 1954 г., т.е. преди историята изобщо да се появи на бял свят. Невъзможно да се потвърди участието дори на тези двама учени в проекта. Просто няма никакви конкретни доказателства, че такова устройство някога е съществувало.

Въпреки това Пелегрино Ернети продължава да настоява, че хроновизорът е истински, дори малко преди смъртта си през 1994 г. написва отворено писмо, в което разкрива съществуването на машината.

Наследник на Ернети по-късно признава, че пред самата си смърт монахът признал, че наистина е фалшифицирал творбата на Ений и снимката на Исус, както и че Ферми не е участвал в проекта. Но категорично настоял, че машината е истинска.

През 2002 г. отец Франсоа Брюн издава книга под заглавие "Новата мистерия на Ватикана", в която описва срещите си с Ернети и това, което е чул от него. До смъртта си през 2019 г. Брюн настоява, че историята е истинска и хроновизорът е съществувал.

Тъй като свещеникът е уважаван теолог и автор във Франция, малко са онези, които дръзват да отправят критики или дори да коментират разказа му. Ако не беше истина Брун би отхвърлил всички фалшиви твърдения - това би било в негов стил. Защо толкова уважаван църковен деятел ще измисли такава история и ще я поддържа десетилетия, ако не е вярна? Определено е странно.

Конспирацията "Хроновизор"

Отдавна вече историята за хроновизора се е превърнала в популярна тема за любителите на конспирации. Никое биещо с тайните на света сърце не би се помирило с твърдението, че устройството не съществува. Никой не би и повярвал, че всякакви опровержения от страна на Ватикана са истина.

Като се има предвид дългата "биография" на Светия престол като хранител на разтърсващи тайни, не е трудно да си представим защо машината на времето на Пелегрино Ернети ще продължи да вълнува умовете на търсещите истината. Има ли изобщо нещо вярно в разказаното дотук или е просто дълго разтягана измама, дело на Ернети или дори на самия Брюн?

Явно тези въпроси ще останат без отговор, поне засега. Какъвто и да е отговорът обаче случаят добавя още плам към безкрайната мистика и конспирациите, поддържащи репутацията на Ватикана.