The National Interest с притеснителен анализ за бъдещето на НАТО и какво ще се случи, ако избухне Трета световна война

В случай на започване на Трета световна война първата цел на СССР и на нейните съюзници неминуемо трябвало да стане Западна Германия. И, както отбелязва в своята публикация военният коментатор на изданието The National Interest Кайл Мизоками, именно това е ключов момент в цялата военна кампания, в която НАТО била обречена на поражение.

В плана на Варшавския договор ясно се говори за две неща, пише Мизоками: Първо, при внезапно нападение най-важните сили са сухопътните войски. Колкото по-бързо те се придвижат напред, толкова по бързо ще изпреварят войските на НАТО, като овладеят авиобазите и военноморските обекти. Колкото по-рано те заставят Западна Германия да се предаде, толкова по-скоро останалата част от Алианса ще осъзнае нецелесъобразността от продължаване на бойните действия и по този начин да се избегне опасността от начало на тотална ядрена война.
 
След приключване на Студената война полското правителство публикувало секретни съветски документи, от които се вижда вероятният военен план в случай на нова война. Този план, известен като „Седем дни до река Рейн”, е основан на военните учения през 1979 г., явяващи се модел на 7-дневната ядрена война между НАТО и войските на ОВД.
 
Предполагало се, че НАТО ще унищожат 25 цели в Полша, включително Варшава и пристанището Гданск. Планът се основавал на това, че НАТО ще нанесе първия удар по долината на река Висла, за да възпрепятства ръководството на съветския блок да изпрати подкрепления в Източна Германия за предотвратяване на нахлуване на НАТО в тази страна. В резултат на ядрения удар се очаквало цялата Полша да бъде унищожена и да умрат около 2 млн поляци, пише Мизоками.
 
Към 1980-те години НАТО преминава към ядрената доктрина „Гъвкав отговор”: Алиансът бил готов да използва ядрено оръжие, но искал да спечели войната условно, без да я започва. Това рязко контрастира с Варшавския договор, който виждал неизбежно използването на ядреното оръжие и планирал да го използва от самото начало. Такова ранно съгласие предавало на пакта огромно стратегическо преимущество пред НАТО.
 
Според Мизоками, в „Седем дни до Рейн съветските ядрени сили трябвало да унищожат Хамбург, Дюселдорф, Кьолн, Франкфурт, Щутгарт, Мюнхен и столицата Бон. Щабквартирата на НАТО в Брюксел също подлежала на унищожаване, както и белгийското пристанище Антверпен. Дания щяла да пострада само от два ядрени удара.
 
След това сухопътните сили на ОНД трябвало да преминат в настъпление. Основно се залагало на съветски, източногермански,           чехословашки и унгарски войски – но темата лоялност още тогава предизвиквала сериозни подозрения.
 
Тези обединени сили, състоящи се от 18 бойни групировки, също и артилерия, ВВС и спецназ, трябвало да разбият обединените белгийски, британски, датски, западногермански и холандски войски, застанали на пътя им. За бойно поле е избрана така наречената Северогерманска равнина.
 
В Съветския съюз основателно считали, че този план се явявал най-бързия и ефективен начин за нанасяне на съкрушително поражение на най-голям брой страни от НАТО.
 
Най-важната задача на съветския флот била осигуряването на защитата с нейните балистични ракети на подводниците, криещи се във водите на Баренцово море. Дори Москва да загубела сухопътното сражение, тя би запазила стратегически потенциал за втори удар против САЩ.
 
Така Варшавският договор би реализирал плана от две точки (за внезапното нападение най-важни са сухопътните войски и НАТО да загуби войната). Според Мизоками, разработената стратегия не оставя съмнение, че НАТО просто била обречена на поражение.
 
Превод и редакция: БЛИЦ

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!