The Telegraph разкри секретния план на Чърчил за завладяване на Русия

Наричат сегашните отношения на Великобритания с Русия ледени, но това е нищо в сравнение с военните планове от преди 76 години, пише британското издание The Telegraph в материал, представен без редакторска намеса, предава "Фокус".

„Почти пълно замразяване“ - така наскоро руският посланик Андрей Келин описа отношенията между Лондон и Москва.

Откровеността му изуми дипломатическите кръгове, но отговорът му едва ли е изненадващ. След Болшевишката революция от 1917 г. враждата между двата народа е норма, а не изключение.

Дългият списък от кавги е впечатляващ. През 1919 г. Великобритания хвърля войските си срещу болшевиките („тифозни паразити“ - както Уинстън Чърчил нарича новия режим).

През 1927 г. дипломатическите отношения бяха временно прекъснати, след като Великобритания обискира търговската мисия на СССР в Лондон в търсене на липсващи документи (те така и не бяха намерени). И накрая, имаше дезертьорства, отвличания и държавни убийства на британска земя: Георги Марков през 1978 г., Александър Литвиненко през 2006 г. и отравяне на Сергей и Юлия Скрипал през 2018 г. - този неуспешен опит доведе до експулсирането на 23 руски дипломати от страната .

От другата страна на везната е краткотрайното размразяване през епохата на Горбачов-Елцин, както и неспокойният съюз със Сталин по време на Втората световна война. Отвън той изглеждаше сърдечен, но отвътре беше крехък и напълно противоречив, както свидетелстват сензационните, но малко познати документи в Националния архив на Великобритания.

Досие CAB 120/691 излага удивителен план за война срещу Съветския съюз, който съюзниците трябва да изпълнят в рамките на два месеца след капитулацията на Германия.

Историята започва на конференцията в Ялта през 1945 г., когато Чърчил произнася възторжен тост за съветския си съюзник. „Това не е преувеличение или цветен комплимент“, започна той, „когато казвам, че в нашите надежди и сърца, преди всичко почитаме живота на маршал Сталин ... Имаме приятел, на когото можем да се доверим и се надявам той и в бъдеще да продължи да ни се отплаща със същото“.

Премиерът се надява да убеди Сталин с ласкателството си да подкрепи плановете му за демократично строителство в следвоенна Европа. Но Сталин няма никакво намерение да се откаже от контрола над страните от Централна и Източна Европа и е напълно готов да наруши споразумението от Ялта. Неговата двуличност ядосва Чърчил и довежда до впечатляващ, макар и частен обрат срещу бивш съюзник.

В началото на май 1945 г. - само преди няколко дни Червената армия превзема Берлин - Чърчил нарежда на обединения военен щаб да разработи операция „Немислимото“, масивна сухопътна, въздушна и морска офанзива срещу СССР.

„Немислимото“ е замислена като военен удар от западните съюзници дълбоко в окупираните от СССР територии. Целта му е да наложи на Русия „волята на САЩ и Британската империя“. Основният стратег на офанзивата е бившият командващ Кралската артилерия генерал Джефри Томпсън, който е запознат със спецификата на Източна Европа.

На Томпсън му предстояло да мисли за немислимото – внезапно нападения срещу советската войска в течение на осем седмици след примирието. Неговият боен план предвижда масивна офанзива в Берлин и отвъд него, по време на която британските и американските дивизии ще изтласкат Червената армия обратно към реките Одер и Нейс (Ниса), на около 90 километра източно от германската столица.

„Датата на началото на военните действия е 1 юли 1945 г.“, пише Томпсън в плановете си. Първата атака трябва да бъде последвана от решителен сблъсък в провинцията близо до Шнайдемюл (сега град Пила в северозападна Полша).

Предполага се, че това ще бъде масивна танкова битка - дори по-голяма от битката при Курск, най-голямата танкова офанзива в историята с участието на 6000 машини. В операция „Немислимото“ трябваше да участват над 8 хиляди танкове - американски, британски, канадски и полски сили.

И все пак СССР има гигантски превес. През пролетта Съветите имат 170 дивизии, докато американците и британците могат да разположат само 47. Томпсън стига до заключението, че ще бъдат необходими допълнителни сили, за да победят Червената армия - и той знае къде точно да ги намери, предлагайки превъоръжаване както на Вермахта, така и на СС ...

Това предложение - със сигурност противоречиво - ще добави към армията на Запада още десет дивизии, закалени в боевете по време на шестгодишната война.

Планът на операция „Немислимото“ е поразителен в нивото на детайлност: включва таблици, диаграми и карти на планираното настъпление. Четири приложения съдържат точното местоположение на съветските и съюзническите сили, както и списък на целите за въздушно бомбардиране на стратегически комуникации с тактическа подкрепа за сухопътните войски.

Идеята е съюзниците да се възползват превъзходството си по море и да завземат балтийското пристанище Щетин (Шчечин) на ранен етап.

Томпсън вярва, че спирането на западния износ за Русия би подкопало Червената армия - през 1945 г. Съветският съюз е силно зависим от американските доставки на експлозиви, каучук, алуминий и мед, а също така получава от там до половината от авиационния си бензин.

В същото време съветските войски са изненадващо гъвкави и универсални. „Руската армия има много способно и опитно командване, тя е по-непретенциозна от която и да е западна и действа смело и решително, пренебрегвайки загубите при постигането на целта си“, пише бригадният генерал.

Той предупреждава Чърчил, че „ще трябва да поставим всичко в една голяма битка, в която ще се изправим пред много големи трудности“.

Главният военен съветник на министър-председателя генерал Хейстингс Исмай е скептичен към плана и когато научава за предложението за превъоръжаване на Вермахта и СС, той се ужасява.

Исмай смята, че за лидерите на демократичните страни тази стъпка е „напълно невъзможна“. Той припомня на колегите си, че през последните пет години правителството съобщава на британската общественост, че руснаците „са поели лъвския дял от боевете и са понесли несметни страдания“. Нападането на бивши съюзници, при току-що завършила война, би било „бедствие“ за моралния дух.

Фелдмаршал сър Алън Брук е не по-малко потресен и счита предложението на бригадния генерал за форма на лудост. В писмо до Чърчил от името на началниците на щабовете той казва: „Ние вярваме, че няма да можем да постигнем бърз, но ограничен успех с избухването на военните действия и ще трябва да се подготвим за продължителна война, въпреки големите трудности“. Той заключава, че успехът е „категорично невъзможен“.

Дали планът е обсъден с американците или не е неизвестно, въпреки че генерал Патън официално заявява, че съюзниците имат морално задължение да подкрепят страните, които Сталин поглъща.

Ако президентът Рузвелт бе доживял този момент, той щеше да се ужаси от операция „Немислимото“. Решен да поддържа добри работни отношения със Сталин, той прекарва последните си месеци в налагането на идеята за нова световна организация - ООН.

Въпреки това враждебността на началниците на щабовете зачерква операция „Немислимото“: те официално отхвърлят плана на 8 юни 1945 г. Чърчил съжалява за това и казва на тогавашния външен министър Антъни Идън, че ако на териториалните апетити на Сталин не бъде нанесен решаващ удар, „няма да има голям шанс за предотвратяване на Третата световна война“.

Той предупреждава, че Червената армия скоро ще стане непобедима. „По всяко време, ако само го поискат, те ще преминат през останалата част на Европа и ще ни отблъснат обратно на нашия остров“.

Началниците на щабовете не са впечатлени от това. Те нямат ни най-малко желание да участват в операция „Немислимото“, затова поставят плана в сива правителствена папка с надпис „Русия: заплаха за западната цивилизация“. Той остава в нея и до днес, а всяка страница е подпечатана с червения печат „Строго секретно“.