The Times: Докато Европа се подготвя за смъртоносна зима, Изтокът отново е на крака

Миналата седмица Франция наложи вечерен час в големите градове, Испания затвори барове и ресторанти, италианските лекари се оплакаха от нарастващ натиск върху болниците, а Чехия затвори училищата, пише The Times.

Ангела Меркел предупреди за предстояща "катастрофа" в Германия, а Великобритания е разкъсана между хаоса и кризата.

Дори китайският град, където коронавирусът се появи за първи път през декември миналата година, преживява бързо възраждане. Миналата седмица членове на филхармоничния оркестър на Ухан се представиха на първия от януари насам фестивал на класическата музика. Женският футболен отбор на Ухан спечели националното първенство.

Нов международен въздушен товарен маршрут свързва Ухан и етиопската столица Адис Абеба. Предаденият на болницата стадион се върна към първоначалното си предназначение, 7,5 хиляди фенове вече са гледали баскетболен мач там.

Дали всичко това е просто пропаганда, целяща да смути Запада? Или е гордост, че Китай се е отървал от вирус, който малко европейски държави могат да сдържат? Във всеки случай, контрастът в реакциите поражда неудобни въпроси относно задаващите се перспективи за мъчителна зима в Европа.

Какво направиха, а ние не можахме?

Вината за пандемията е на Китай и изобщо не е изненадващо, че той успя да се справи с вируса, защото това е комунистическа диктатура и хората правят каквото им се каже.

По принцип така обикновено обяснява Западът какво се случва. Междувременно Европа се озова във война със себе си заради целия този дебат за това дали карантината работи, заслужава ли си да се носят маски, да се отварят училища и да се затварят границите.

„В източните страни властите са на голяма почит“, каза д-р Джулиан Танг, клиничен вирусолог от Университета в Лестър, който е работил в Хонконг и Сингапур. "Ако бъдат помолени за нещо, тогава повечето хора ще се подчинят."

В същото време "протестите и споровете са много по-чести на Запад", каза той. „Поради това въвеждането на всяка инструкция или стратегия е по-бавно и„ демократичният “подход позволява на вируса да се разпространява много по-бързо.“

Въпреки това, Teng и други експерти смятат, че не само различните политически системи правят разликата в потискането на вируса. Това не е първият път, когато някои нови смъртоносни вируси идват от Китай, така че останалите страни в региона бяха подготвени, според тях, за неизбежното.

„Опитът от Sars (тежък остър респираторен синдром, който се появи за първи път в Китай през 2013 г.) е повлиял на скоростта, с която са взети мерки за овладяване на новия вирус“, каза професор Сиан Грифитс, британски експерт по здравеопазване; той ръководи изследванията на Сарс в правителството на Хонконг.

След епидемията на Сарс носенето на маски стана популярно в Азия. В Хонконг границите бяха незабавно затворени и бяха въведени задължителни тестове и карантина за влизащите.

Всички, които са дали положителни тестове, са били откарани в болници, а техните роднини и пътници, които са се свързали, са били изпратени в хотели. Проследяващи гривни са издадени на тези, които са влезли с отрицателен тест и са били „усърдно“ наблюдавани, каза Грифитс. „Сравнете това с мерките за карантина на британските летища.“

Можете ли да се доверите на китайската статистика?

„Населението на Обединеното кралство е 20 пъти по-малко от Китай“, отбелязва статия, публикувана наскоро в The Lancet. - Междувременно има 5 пъти по-малко случаи на covid-19 и почти 10 пъти по-малко смъртни случаи там. Всичко това ни води до въпроса: как Китай успя да поеме контрола над пандемията? "

Малко експерти продължават да вярват, че Китай изопачава данните, независимо какво се е случило в много ранните дни във Ухан, когато Доналд Тръмп и други бяха убедени, че служителите крият първоначалното разпространение на болестта. От средата на август страната не е регистрирала нито една смърт и много малък брой нови случаи. „Втората вълна“, започнала в края на юли, се оказа само малка вълничка.

Lancet изтъкна няколко фактора, които са помогнали на китайците,- от техния опит с инфекционни огнища до техния сравнително малък брой домове за възрастни хора и способността им да увеличат бързо производството на лични предпазни средства.

Карантината в Ухан продължи 76 дни, нямаше обществен транспорт и движението на населението беше "силно ограничено", казва The Lancet. "Десетки градове наложиха ограничения, които позволяват само на един член на семейството да напуска къщата на всеки няколко дни, за да купува провизии."

От най-ранните си дни Пекин реагира много строго на всякакви признаци на избухването на коронавирус. Когато Кингдао съобщи за нови 12 случая този месец, властите тестваха всичките девет милиона жители.

През август Ухан беше домакин на огромно парти на басейна като част от тържествата, за да отпразнува победата над коронавируса. Когато това се случи, държавната медия Global Times не можа да устои да подразни Запада, пишейки: „Твърдите превантивни мерки имат последствия“.

Ами съседите на Китай?

Теорията, че диктатурите имат предимство в борбата с пандемиите, ще се провали, ако разгледаме демократичните Южна Корея и Тайван, и още повече, ако мислим за Нова Зеландия.

Някои държави в Тихия океан обаче въведоха мерки, които малко западни страни се осмелиха дори да обмислят. Властите на Хонконг използваха суперкомпютър за проследяване на комуникациите и движенията. Едва ли много британци биха се зарадвали, ако Скотланд Ярд ги беше последвал.

Като цяло, „страните от Източна Азия приеха сериозно заплахата от COVID-19 и реагираха незабавно. Тези страни бяха иостанаха бдителни поради продължаващите рискове [след Sars и Meers /Близко-източния респираторен синдром/, друга коронавирусна болест, която се появи за първи път през 2012 г.]. Когато се появи covid-19, те вече бяха частично готови за него “, казва Тенг.

Тенг посочва друг фактор, който може да обясни разликата между Запада и Изтока. Азия е свикнала да се бори с вирусни респираторни заболявания, докато западната здравна система „е по-фокусирана върху лечението на неинфекциозни заболявания като диабет, хронични сърдечни, белодробни и бъбречни заболявания, деменция и рак.

В случай на тези заболявания лекарите имат време да реагират по-бавно. Лекарите нямат навика да се справят с мащабни епидемии и не могат да установят ситуации, при които е необходима бърза, всеобхватна реакция. Почти почиват на лаврите си “, казва Тенг.

Те стават ли по-богати, докато ние ставаме по-бедни?

Икономическото възстановяване е неравномерно, но в сравнение с суматохата в Западна Европа, ситуацията в Азия изглежда по-розова. Китай показва по-голям растеж от която и да е друга голяма икономика, въпреки че прогнозираният за тази година ръст от 1,9% е доста под нивото си от предпандемията.

Очаква се Великобритания да сключи 10% тази година. Международният валутен фонд изчисли, че общата глобална икономика ще се свие с 4,4%.

Икономиката на Виетнам е много по-скромна, но също така преживява положителна динамика. В тази връзка той ще изпревари китайците, тази година ръстът му ще бъде 2,7%, а догодина ще бъде 7,2%. През септември, след седем месеца рецесия, износът на Южна Корея започна да се възстановява.

Икономиката на Тайланд е зависима от туризма, така че е пострадала значително, въпреки че страната сега постепенно отваря границите си. Този месец Пукет ще бъде домакин на първия международен полет от - и това е неизбежно - Китай.

Япония също се опитва да укрепи своя туристически сектор и обмисля да премахне задължителната двуседмична карантина за бизнес пътувания.

Втората вълна започна да намалява и страната експериментира с бейзбола - с надеждата, че отложените олимпийски игри все пак ще се проведат през 2021 година. Този месец над 25 000 фенове ще посетят 34 000 местния стадион в Йокохама, за да гледат три бейзболни мача.

Централизираното вземане на решения и послушното население допринесоха за нарастващото разделение между Запада и Изтока в борбата за потискане на пандемията. Междувременно експертите не се съмняват, че Западът би могъл да се справи по-добре.

„Сега имаме резултатите от няколко проучвания, използващи различни модели. Открихме, че ако някои западни страни са въвели карантина дори седмица по-рано, ефектът щеше да бъде невероятен “, казва професор Мартин Маккий от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.