The Times разказа как украинците бягат от мобилизация

Военноозадължените мъже бягат от Украйна не само като преминават река Тиса, но и като покоряват планини. Забулените в мъгла Карпати са дом на мечки, рисове, вълци и диви свине. А планинските върхове са покрити със сняг до началото на юни.

The Times публикува материал за това как украинци, избягвайки мобилизация, решават да предприемат опасен планински поход.

Бивш военен, служил осем години в Източна Украйна и сега заместник-ръководител на украинската гранична служба в района на Черновци, Игор Заруднев, казва пред журналистите, че изпитва малко съчувствие към онези, чиито опити за бягство са завършили с трагедия.

„Когато ме питат къде бяхте, когато Русия нахлу, мога да им кажа. Бях в Донбас. Но попитайте тези момчета: „Какво направихте?“ Те нямат отговор. Разбирам защо бягат, но не мога да ги подкрепям“, казва той.

The Times разказва историята на 26-годишния Андрей от Запорожие, чието име е променено в статията. Мъжът решил да се разходи из планината. Първо се натъкнал на измамник, на когото превел 15 хиляди евро в криптовалута, но контрабандистът изчезнал, след като получил средствата.

Чичото на Андрей му препоръчал маршрута през Карпатите до Румъния. Пак на други контрабандисти е платил 15 хиляди евро. Докарали Андрей в планинско село, където останал няколко дни, докато една сутрин той и още две момчета на 20 и 22 години били събудени в 6 сутринта.

Те били откарани до тих участък от пътя, наредено им да излязат от колата и да хукнат нагоре по стръмна планина, която е патрулирана от гранични служители с дронове, кучета и хеликоптери.

Мъжете били задължени да носят камуфлажно облекло. Така започнал 40-километровият поход на Андрей през планината. Той бил с маратонки и носел със себе си сандвич и бутилка вода.

Придружена от водач, който задавал неистово темпо, групата от четирима била намалена до трима само два часа след прехода, когато 22-годишен младеж пребледнял смъртоносно и започнал да повръща. Той бил изоставен. По-късно 20-годишен младеж също паднал встрани от пътя, след като се изгубил от умора и не успял да намери пътя към групата.

Андрей и неговият водач, който имал термовизионна камера и уоки-токи, в крайна сметка се натъкнали на друга група от десет украинци, които следвали същия маршрут за бягство.

Те прекарали нощта заедно, като се редували да пазят, преди да продължат. На следващия ден, когато успял да премине границата с Румъния, Андрей извадил телефона си и записал птичи песни. „Беше толкова спокойно“, казва той.

Веднага след преминаване на границата украинците се предали на румънската полиция, която се смята за по-толерантна от колегите им от Унгария, Словакия, Полша и Молдова.

Сега Андрей има румънска виза, с която може да пътува до страните от Шенген за 90 дни. Той смята да се премести в Барселона и няма намерение да се връща в Украйна.

Според него мобилизацията нарушава правото му на свобода. За него е трудно да разбере защо трябва да жертва живота си, когато западните страни, двоумейки се какво оръжие да изпратят на Киев, не успяли да спазят своята част от споразуменията.

"Може да се продължи да се воюва, ако имате ресурси. Но ние нямаме оръжия, нямаме танкове, нямаме самолети. Искам мирно споразумение. Не искам да воювам, приятелите ми не искат да воюват", казва той в интервю за The Times.

Междувременно граничарът Заруднев се готви за натоварено лято, защото тогава биха могли да избягат два пъти повече украински мъже, отколкото през зимата.

„Мислех, че ще е скучно, когато дойдох тук, но два месеца нямах почивен ден“, казва бившият фронтови войник.

Изданието допълва, че мащабът на такава емиграция е трудно измерим: „Не е ясно дали Андрей е изключение или типичен представител на своето поколение.“

Превод и редакция: БЛИЦ