„Познайте, кой внезапно се появи в Кремъл? Башар Асад, диктаторът и разрушителят на Сирия, сега вече е поредният питомец на Владимир Путин. След четири години, в течение на които той си седя в Дамаск, Асад бе привикан в Русия, за да коленичи пред Путин, за да покаже на света, че днес близкоизточните въпроси се решават не във Вашингтон, а в Москва, и официално да благослови случващото се превземане на Сирия от четири държави под ръководството на Русия”, пише наблюдателят на The Washington Post Чарлз Краутхамър.
Путин не възстановява предишната съветска империя, пише авторът на статията. Но той отново утвърждава способността на Русия да проектира властта си зад пределите на своите граници, смята той. Анекса на Крим върна под пълния контрол на Русия черноморското пристанище, което бе предмет на спорове от времената на Петър Първи. Укрепването на окастрена алауитска държава ще даде на Русия военноморски и военновъздушни бази в Източното Средиземноморие, разсъждава Краутхамър. &bdquo;Прибавете към това изстрелването на руските усъвършенствани крилати ракети от военните кораби в каспийско море, които поразиха сирийските бунтовници на разстояние от 1300 километра, и ще видите най-впечатляващата демонстрация на разпространението на руското влияние от времената на Студената война насам&rdquo;, се казва в статията.<br /> <br /> &bdquo;Разбира се, за Обама това няма никакво значение&rdquo;, иронизира журналистът. &bdquo;В съвременния свят &ndash; както той заяви в ООН - за показател на силата вече не служи контрол над територията. Това, че той вярва в тази фантазия, бе показано от пълното изоставяне на Ирак и загубата на американските бази, от които би могло да се разпространява американско влияние върху региона&rdquo;, се казва още в статията. <br /> <br /> Когато Обама бе попитан в предаването &bdquo;60 минуто&rdquo;, дали не се безпокои, че той отстъпва лидерството на Русия, той снизходително отговори: &bdquo;Подкрепата на слабия съюзник &ndash; това не е лидерство. Аз водя след себе си света по въпросите на климатичните промени&rdquo;. &bdquo;Чувайки това, всички живеещи в зоната на който и да е военен конфликт, разчитал на САЩ, трябва да започне да си стяга куфарите и да се запъти към Германия&rdquo;, иронизира авторът.<br />