Toвa e нaй-гoлeмият и вce oщe нepaзĸpит oбиp в иpлaндcĸaтa иcтopия

Дъблин, 1907-а година. През юли аристократът сър Артър Викарс навършва 45 години и по нищо не личи, че само след няколко седмици животът му ще се промени, пише money.bg.

Той е един от най-важните хора в Ирландия по онова време, защото отговаря за хералдиката и родословните дървета в кралския двор. И не само това. Той е офицер по оръжията.

Сайтът Atlas Obscura припомня неговата интересна история, свързана с най-големия неразкрит и до днес обир в цялата ирландска история.

"По-голямата част от земята, властта и богатството тогава бяха предоставени в ръцете на аристокрацията", казва Уилям Дерхам - уредник в Дъблинския замък.

Викарс е бил типичен пример за това. Той е разполагал с просторен кабинет в Дъблинския замък, бил е много добре заплатен, уважаван и запален по историята.

Неговата работа включва и охраната на ценно съкровище, което ще стане известно като "бижутата на ирландската корона". То представлява звезда с големи скъпоценни камъни - по-точно десетки нешлифовани бразилски диаманти, описани през същата година като "от най-чистия вид". А това, освен богатство, означава качество и престиж.

Съкровището под формата на звезда е заобиколено от смарагди, разполага и с кръст от рубини. Освен "звездата", има и втора част, която прилича на значка. Тя също има диаманти, изумруди и рубини, както и сребро. Стойността на съкровището в днешни пари се равнява на над £3 милиона.

Съхранението на съкровището

Ценното съкровище е поверено на официалния часовникар на кралица Виктория, който го съхранява в специален сейф в дома си, който се намира извън замъка. Ако кралят, кралицата или техни представители посетят Ирландия и трябва да носят част от бижутата от съкровището, то тогава те трябва да бъдат преместени в сейф, който се намира в замъка на Дъблин - древен комплекс, който тогава служи като седалище на правителството в Ирландия. Така и става.

Дъблинският замък е пълен с военни и с полицейски служители, тъй като в него се намира и централата на полицейските служби, а сейфът, в който се съхраняват скъпоценностите има само два ключа. Единият е на верижка около врата или в джоба на Артър през цялото време. Другият е скрит  в дома му в Дъблин.

Замъкът и особено кулата Бедфорд, където се намира сейфът, където е съкровището, се смята за една от най-непревземаемите и добре защитени сгради на острова.

През 1907-а година The New York Times пише статия, в която казва, че "кулата Бедфорд е единствената сграда в замъка, в която дори най-предприемчивият крадец би разбрал, че е напълно безнадеждно да проникне незабелязано".

Обирът

Лятото на 1907-а година е доста за ирландската аристокрация и правителство, които по това време често са част от едно цяло. През май месец в замъка е открито голямо световно изложение, което трябва да продължи до ноември. Едно от грандиозните събития включва японска чаена градина и цяло сомалийско село сред стотици други екзотични експонати. Събитието привлича около 2,5 милиона посетители.

Крал Едуард VII, кралица Александра и принцеса Виктория трябва да пристигнат в замъка на 10 юли, за да се появят на изложението и да изпълнят някои от совите  кралски задължения. А те включват и носене на бижутата от съкровището.

Четири дни преди кралят да пристигне в Дъблин обаче, бижутата изчезват. И никога повече не са намерени. Разследването показва, че не е имало взлом. Сейфът е бил отключен нормално. В същото време обаче, отново според разследването, виновникът за деянието категорично не е бил главният герой на тази история - Артър Викарс. Той не е имал и никаква логична причина да направи нещо подобно.

Теорията

След случилото се, кралят е бесен и така и не идва на планираното посещение в замъка. Скоро Артър е уволнен и си тръгва огорчен, като дори отказва полагащата му се пенсия.

Появява се много теории, включително такава, че той е имал любовница, която по някакъв начин е успяла да се добере до единия от ключовете и да открадне скъпоценностите. Как обаче никой не я е видял е загадка. Освен това, нито тя, нито Викарс са забогатели, нито пък избягали безследно след случилото се, както биха направили хора, замесени в обир от такъв мащаб.

Артър Викарс настоява за невинността си до смъртта си. А кражбата остава неразкрита и до днес.