В поредицата си "Популярни заблуди - това много ще ви изненада" Дойче веле разказва за стотици популярни уж-факти, които обаче се оказват най-обикновена заблуда.
Заравя глава в пясъка като щраус... Този израз създава впечатление за щрауса като много глупава птица, която крие глава в пясъка при появата на опасност. Вярно, че щраусите не са особено интелигентни, но не са и чак толкова загубени. Сигурно цялата работа с главата в пясъка идва оттам, че при опасност щраусите се снижават. Те са огромни птици, достигащи до три метра височина и е логично да търсят прикритие ниско до земята. Ако заплахата стане прекалено остра, щраусът - както всяко друго живо същество - хуква да бяга.<br /> <br /> Чудовището Франкенщайн <br /> <br /> Всъщност Франкенщайн е млад и добре изглеждащ студент по математика и природни науки в германския студентски град Инголщад. Така го описва авторката на едноименния роман Мери Шели. А чудовището е едно същество, направено при лабораторни условия от младия студент. С течение на десетилетията след излизането на прочутия роман много хора забравят разликата между &quot;чудовището НА Франкенщайн&quot; и &quot;чудовището Франкенщайн&quot;. Така че днес често ще чуете името Франкенщайн да се използва като метафора за ужасно грозен човек.<br /> <br /> Хипократовата клетва<br /> <br /> Прочутата Хипократова клетва на лекарите всъщност не е от Хипократ, а оригиналното й съдържание е отчасти твърде смущаващо. Въпросната клетва се появява доста след смъртта на великия лекар от остров Кос през 377 година пр. Хр., но днес е известна в Женевския си вариант от 1948 година. Вярно, тя съдържа изречението, че здравето на пациента е върховна отговорност на лекаря, но в историческия си вариант клетвата обслужва най-вече добруването на самите лекари. Така например там лекарят се кълне, че ще предава знанието си само на своите синове и на правоспособни студенти, неприкрито е и желанието броят на лекарите да не нараства много, за да няма конкуренция.<br /> <br /> В Англия вали повече дъжд, отколкото в Италия?<br /> <br /> И това не е вярно. В Лондон годишно падат 590 милиметра, в Рим 760, във Флоренция 870, в Милано 1000, а в Генуа дори 1100. <br /> <br /> Лондон е един от най-сухите градове в Европа, сочат данните на Световния годишник по климатология. Средно за Англия валежите са 900 милиметра годишно, а за Италия - 950. <br /> <br /> Хората обаче остават с обратното впечатление най-вече поради това, че в Италия вали главно през есента и зимата, а в Англия - равномерно през цялата година. В Италия валежите са проливни и кратки, в Англия - леки и продължителни. /БЛИЦ<br />