Това място в Европа крие една от най-зловещите мистерии на XX век

През декември 1900 г. трима пазители на фара - Томас Маршал, Джеймс Дюкат и Доналд МакАртър, изчезнали на остров Фланан край западния бряг на Шотландия. Мистериозни обстоятелства около тях подхранват най-фантастични спекулации и слухове за призраци и морски чудовища, пише "Стандарт".

Въпреки че историите на местните стари хора се разказват само като митове и легенди, нито една от версиите, предложени по време на разследването, не успя да хвърли светлина върху това, което се е случило на този тайнствен остров, а изчезването на пазителите на фара продължава да се смята за една от най-големите мистерии на миналия век.

Тайнственият Айлийн Мор

Фарът на скалистия остров Фланан или на келтски - Айлийн Мор, който е близо до най-високата точка на Флананския архипелаг, известен още като Седемте ловци, е построен през 1899 г., само една година преди трагедията, която донесе на мястото тъжната му слава. А от 1971 година, когато фарът е бил автоматизиран, островът е смятан за абсолютно необитаем, въпреки че векове никой не е стъпвал официално на него.

В допълнение към фара и острите скали на острова има само древен параклис. Смята се, че е издигнат през VII век от легендарния ирландски епископ Фланан, по-късно считан за светец. Според митовете, след като архипелагът получил името си, отшелникът дори за известно време проповядвал там.
 

Това е и причината, оттогава много поклонници да се отнасят към острова със страхопочитание. Легендите разказват, че по онова време всеки новодошъл на острова трябвало да заобиколи параклиса на колене, за да умилостиви духовете, които обитават тези свещени земи. След това, в книгите, много от тези посетители са описвали особената мистика в атмосферата на това уединено място.

През вековете местни овчари са водели овцете си да пасат около параклиса, но никога не са пренощували. Именно те нарекли острова "другата страна", което предполага, че мястото е свързано с паранормални явления.

В края на ХIХ век шотландците приготвили фар за острова и първите пазачи пристигнали на Фланан. Били четирима: Томас Маршал, Джеймс Дукат, Йосиф Мур и Доналд Макартър. Трима от тях трябвало се грижат за фара, като се редуват денем и нощем. На всеки две седмици на острова пристигал кораб с провизии и това била единствената връзка с външния свят.

В началото на декември 1900 г. Йосиф Мур решил да си вземе двуседмична ваканция. Решение, което впоследствие се оказало съдбовно.

Няма следа
За първата странност на Фланан съобщили от екипажа на кораба "Арктър", когато акостирал в близко пристанище. Моряците твърдели, че на 15 декември 1900 г., когато минавали покрай острова, фарът не горял. Това било записано в дневника на борда.

Няколко дни по-късно Йосиф Мур стоял на съседен остров с надежда кораб да го закара до Фланан. Поради лошото време обаче пътуването се отложило със седмица. Когато най-после Мур слязъл на скалистия бряг, никой от пазачите не излязъл да го посрещне.

Подозирайки, че нещо не е наред, Мур бързо закрачил към фара. По-късно той разказва в мемоарите си, че е бил изцяло подвластен на страха.
"Когато отидох до вратата, открих, че е заключена. Успях на вляза, видях, че огнището е загасено от дни, а леглата са разхвърлени, сякаш някой ги е напуснал на пожар. Беше очевидно, че нещо сериозно се е случило.

На масата в кухнята имаше чинии от месо, картофи и краставици. Храната стоеше на масата почти непокътната, а един от столовете беше съборен, сякаш някой го е бутнал в бързината. Всички мои колеги стриктно изпълняваха заповедта да не оставят фара без надзор, така че нещо сериозно ги е накарало да напуснат поста си."

Това негово предположение се потвърждава от факта, че на входа било оставено едно от наметалата. Нещо необичайно се е случило, за да забрави опитният пазач външната си дреха в средата на декември. Още по-загадъчно е как, въпреки че са бързали, пазачите са намерили време да залостят входната порта.

След като Мур се завърнал при останалите и разказал какво е видял, капитанът на кораба - Джеймс Харви, и екипажът му претърсили брега - без резултат. Оказа се, че Маршал, Дукат и МакАртър буквално са се изпарили без следа. Същата вечер всички отплавали от острова и от най-близката телеграфна станция капитанът изпратил телеграма до контролния център на шотландските фарове със следния текст:

"На Флан се случи ужасно бедствие. Трима пазачи - Дукат, Маршал и МакАртър, изчезнаха от острова. Пристигнахме там следобед и не открихме признаци на живот. Изстреляхме сигнална ракета, никой не реагира. Пазачите ги няма около фара.

Съдейки по спрелия часовник и други знаци, нещо се е случило преди седмица. Може би един паднал от скалата, а другите двама са се удавили, докато поправят крана или нещо подобно. Нощта пада. Не можем да останем повече на острова, но утре се връщаме, за да разберем повече за тяхната съдба, а моряците ще стоят на острова, за да пазят огъня докато не получим допълнителни инструкции.".

Една от първите версии на случилото се съвпада с предположението на капитан Харви, че пазачите са паднали или са се хвърлили от висока скала. Нито едно от телата обаче не е намерено. И не става ясно защо и тримата мъже е трябвало да напуснат фара почти едновременно, като един от тях така е бързал, че е забравил наметалото си.

Странни записи

Няколко дни по-късно Робърт Мурхед от "Управление на морския фар" пристига за подробно разследване във Фланан. Той внимателно преглежда архивите в дневника, който се води от пазачите. В него те докладват за работата по фара и описват промените в тяхното физическо и психическо състояние.

Mурхед веднага обръща внимание, че последните записи рязко се отличават от предишните. Бележките стават много противоречиви с дата 12 декември, когато един от пазачите твърди, че Дукат е прекалено тих, а МакАртър плаче.

Записките са направени от Маршал, който също така споменава, че навън бушуват най-силните ветрове за последните 20 години. Справка с останалите дневници на островите обаче показва, че на тези дати няма нито дъжд, нито вятър, още по-малко буря. Съобщава се, че имало само малка буря близо Фланан, но на 17 декември, няколко дни след трагедията.

Въпреки това, записът от 13 декември заявява, че безпрецедентните ветрове не отшумяват два последователни дни. И тримата пазители на фара се молели за край на бурята. Това също е странно, защото никой от тях не бил религиозен. Напротив, като стари вълци, преди инцидента чакали с часове да отмине лошото време в силен фар, разположен на най-високата точка на архипелага. В този момент обаче нещо ги е уплашило и те са действали като малки деца.
Последният кратък запис от 15 декември гласи:

"Бурята утихна, морето се успокои. Господ над всичко". Този запис обаче още повече увеличава неизвестните. Мурхед се усъмнил в истинността на информацията, която прочел, както и в здравия разум на Маршал, Дукат и МакАртър. Това впоследствие подхранило слуховете за лошо психическо състояние на пазачите и накарало мнозина да твърдят, че един от тях е убил останалите двама, после е изхвърлил труповете в морето и сам е сложил край на живота си.

В официалния доклад на Мурхед е включена и версия, предложена преди това от капитан Харви, че тримата се удавили в морето. В потвърждение е написано, че въжета, които трябвало да се съхраняват в чекмедже, били разположени на скала на 30 метра над кея. Въпреки че това обяснение не убедило напълно управлението на шотландски фарове, то остава единствената официална версия на това, което се е случило.

Последици

Благодарение на вниманието на пресата, трагичната история за изчезването на пазителите на фара получила широк обществен отговор и спекулациите се увеличили.

Стигнало се до конспиративни теории, свързани с намесата на чужди държави, контакти с извънземни или отвличане от хора, превърнали се в диваци, които обитавали от векове местните скали. Може би заради тези слухове, дълго време мераклии за пазачите на фара там няма, а тези, които са били за кратко описват вечерно време странни гласове във ветровете, в които те припознават имената на изчезналите мъже.

Интересът към тази мистериозна история не само не отшумява, а нараства. Особено след миналата година, когато излиза филмът "Изчезването" с Джерард Бътлър, сниман на остров Фланан, както и трилърът "Фарът" с Уилям Дефо, припомня Лента.ру. И двете ленти цитират легенди за това какво се е случило на острова. Що се отнася до истината, засега тя остава за идните поколения.