Той загина и беше символ на Арабската пролет, а днес го мразят ВИДЕО
„Унищожи ни!“ Това твърдят съгражданите на момчето, което предизвика вълната от цветни революции
За мнозина това бил обикновен петък в Сиди Бузид, град в Тунис. Уличните търговци предлагали стоките си, но били рекетирани от полицията, която ги тормозела и искала пари.
Мохамед Буазизи обаче вече не издържал. Когато група полицаи хвърлили поглед към щанда му с плодове, вече не бил обикновен ден.
Този ден промени арабския свят завинаги.
Буазизи се самозапали пред офиса на губернатора на провинцията в Сиди Бузид на този ден през 2010 година. През деня полицаите го тормозели, защото той нямал разрешение за продажба на улицата, но всъщност нямал пари да ги подкупи.
Плодовете и количката му били конфискувани, а властите дори не са искали да го слушат. Отчаян, Буазици се залял с бензин върху себе си, докато колите минавали покрай него и се самозапалил. Той бил в кома до 4 януари 2011 г., когато почина.
Този случай на самозапалване даде искра на редица продемократични движения, които признаха възможността за промяна и това е, което всички ние по-късно ще наречем Арабска пролет.
Буазизи е роден на 29 март 1984 г. в село Сиди Салах, близо до Сиди Бузид, като едно от шестте деца. Семейството живеело много скромно, бащата бил работник, а бедността винаги била „зад ъгъла“.
Когато бил на 3 години, баща му починал от инфаркт и семейството едва оцеляло. Скоро Мохамед станал гръбнакът на семейството и трябвало да издържа братята и сестрите си. Започва работа на 10-годишна възраст. Като тийнейджър продавал плодове и зеленчуци от количка. Трябвало напълно да напусне училище, за да спечели малко пари.
В същото време тунизийският елит богатеел и живеел в големи къщи. Президентът Бен Али управлява от 1987 г., а близките му живеели добре, докато градове като Сиди Бузид се рушали.
На 17 декември 2010 г. инспекторка конфискувала плодовете на Мохамед, заявявайки, че няма лиценз.
Докато се опитвал да обясни, че така си изкарвал прехраната, той се скарал с жената, която според свидетели го нашамарила.
Той отишъл в общината и поискал стоките да му бъдат върнати, но получил отказ.
Час по-късно, без да каже нищо на семейството си, той се самозапалил в 23:30.
Местните се ядосаха и излязоха на улицата.
Мохамед бил откаран в болница близо до тунизийската столица и в края на декември президентът Али се опита да потуши протестите, като го посети, но напразно. Той почина на 4 януари и дотогава протестите се разпространиха в цялата страна.
Мохамед Буазизи стана герой и символ на съпротивата. На 14 януари Али се оттегля.
Въпреки че главният площад в Тунис е кръстен на това момче, мнозина вече не го помнят в положителна светлина.
Местните кълнат починалия търговец. Запитан какво мисли за Буазизи, 54-годишната Фатия Иман поглежда стенописа и казва: "Проклинам го, искам да го унищожа, той е този, който ни съсипа."
Братовчедът на Мохамед Каис Буазизи казва, че фамилното му име някога е било символ на тунизийската гордост.
„Сега град Сиди Бузид и фамилията Буазизи се считат за проклятие“, каза той. Тунизийците вече могат да критикуват лидерите си по-свободно от преди и изборът им е честен. Хората обаче са разочаровани, като се присъединяват към джихадистки групи с най-висок процент на глава от населението от всяка друга страна по света, а повечето мигранти, пристигащи в Италия, са от Тунис.
Повечето граждани преживяха революцията през спада на жизнения стандарт. Икономическият растеж е намалял наполовина от 2010 г. насам, като младите хора съставляват 85 процента от безработните.
"Нищо не се е променило", каза Ашраф Хани, който видял от павилиона си момента, в който Буазизи се самозапали.
Няма много забележителности на гробницата на Мохамед Буазизи, която се намира в гробище без ограда в селото на предците му.
„За първи път съм тук от погребението“, каза бившият му училищен приятел Мохамед Тили.
Прекарал няколко минути в облачен следобед, посещавайки белите надгробни плочи и търсел името на приятеля си върху тях.
Буазизи се превърна в символ, който повдигна бунтовния дух на милиони хора, а по-късно донесе недоволство на някои. Когато намери гроба, Тили спря, припомняйки си своя приятел.
"Той умря , а другите хора спечелиха", казва той, имайки предвид бивши служители на режима и политически затворници, дошли да заемат ключови политически позиции в Тунис.
"Те никога не са мечтали, че ще бъдат там, където са. Но те са там заради него", каза той.
Превод: БЛИЦ