Трагичните истории на пътниците от мистериозно изчезналия Боинг

През 2006 година китайският артист Лю Рушенг размишлява върху живота си, заключавайки с благодарност към съдбата, че „тя е била мила с него“. Като бебе, родено до Нанджинг през 1938 г., той е бил изоставян няколко пъти от семейството си, докато то е бягало от японското нахлуване. По-късно той оцелява при катастрофа с камион, политическо преследване, три сърдечни удара и опасните течения на река Янцзъ.

&bdquo;След тези близки срещи със смъртта аз започнах да ценя живота си. Разширих си кръгозора и по-самостоятелен&ldquo;, казва Лю в своя блог. <br /> <br /> Лю, който бе на борда на мистериозно изчезналия Боинг, е бил част от делегация на китайски артисти и калиграфи, които се връщали у дома след изложба в Куала Лампур. 19 артисти, шест членове на семейството и четирима служители са били на борда на самолета. <br /> <br /> В своя блог Лю пише, че продължава да намира нови страсти в своя живот, докато остарява. &bdquo;Дори когато съм на прага на 70-те, аз продължавам да обичам новите неща. В свободното си време, аз се научих как да карам кола, как да използвам компютър, учих калиграфия и как да режисура. Животът ми е пълноценен и весел. Обичам да пея и да тичам под дъжда. Съпругата ми казва, че аз съм старо дете, което обича да пее, да пие и да ходи босо&ldquo;, казва той. <br /> <br /> Работните дни били обичайни за Уонг Уай Санг. Той е бизнесмен, който ръководи отдела за продажби и маркетинг на малаизийска компания за недвижимо имущество. Той често излизал от дома в 05:00 часа, за да изпревари трафика в Куала Лумпур, където живее. На работа е оставал до 18 часа. <br /> <br /> Уонг навършил 53 години на 7 март. Неговата съпруга обаче го видяла само за малко на сутринта, когато той тръгвал за работа. Тя и дъщерите им били навън, когато той се върнал у дома, за да си подреди багажа за полета с Malaysia Airlines. Той се е обадил у дома минути преди да се качи на самолета. &bdquo;Той каза, че не си е взел достатъчно топли дрехи, защото в Пекин е много студено. Казах му да си купи там дебели дрехи&ldquo;, каза Тан Кий Лян. <br /> <br /> Индонезийците Сугианто Ло и съпругата му, Вини Чинтия Тио, са били на кратка почивка далеч от своите три деца &ndash; първата за последните 17 години, откакто станали родители. Било е трудно. Семейството дълго ги увещавало, че децата им ще са добре като ги оставят. <br /> <br /> Двойката постоянно се обаждала или пращала съобщения на своите деца по време на пътуването. Те се обадили преди да се качат и на борда на Боинга. &bdquo;Те са му казали да бъде пример за своите братя и сестри, да се грижи за тях&ldquo;, каза Санти Ло, сестра на Сугианто. Като цяло Сугианто и Чинтия Тиоса били представители на средната индонезийска класа, която често днес пътува зад граница. <br /> <br /> Бащата на Пуспанатан Субраманям е бил зле платен охранител. Мъж, роден в малаизийска плантация за гума, който пестил с години, за да може да плати таксите на сина му в училище. Младото момче успява и 34-годишния син на Пуспанатан успява да си намери работа в отдела за информационни технологии в инженерна фирма. <br /> <br /> Както се очаква от успешните деца, синът им наскоро започнал да посещава родителите си, да им носи храна и да им плаща сметките. Неговите родители се гордеели с него и знаели, че винаги могат да разчитат на сина си на стара възраст. &ldquo;Засадихме дърво и мислихме, че ще се радваме на плодовете на нашия труд. Сега не знаем какво да правим&ldquo;, казва 60-годишният му баща Субраманиям Гурусам. /БЛИЦ