ЦРУ предсказа, че Горбачов ще доведе СССР до катастрофа

Преди 30 години в периода август-октомври на 1991 г., в Москва се подготвяше поетапното подписване на новият съюзен договор и СССР се запази и затова 76 % от съветските граждани гласуваха на референдума на 17 март. Но вместо мощен съюз от 15 социалистически републики, на световната карта ще се появи осакатен Съюз от 9 суверенни републики: Русия, Украйна, Беларус, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан, Таджикистан, Азербайджан, пише trud.bg

Президентът Горбачов и лидерите на Беларус, Казахстан, РСФСР, Таджикистан и Узбекистан бяха първите, които поставиха своите подписи на 20 август.

Въпреки това, в навечерието на това събитие, група лица от висшето ръководство на СССР, органа ГКЧП, който изолира Горбачов, и обяви въвеждането на извънредно положение в някои райони на СССР. С надеждата да прекъсне подписването на този Договор, и да се запази великия и могъщ съюз в неговите предишни граници.

ГКЧП (Държавният комитет по извънредни ситуации) просъществува само 73 часа и после се спихна. По-късно той ще бъде се наречен оперетният пуч и хунтата с треперещи ръце.

Ами ако бяха успели да задържат властта? Всичко ставаше много сериозно.

Да заложиш на танковете

144 тома от "делото за ГКЧП" и досега все още са класифицирани с решението на заместник-председателя на Военната колегия на Върховния съд на Руската федерация Анатолий Уколов, който ръководеше процеса срещу пучистите. Многобройните мемоари, интервютата с участниците в тези събития, по правило, са едностранни и субективни. Всеки автор дърпа чергата към себе си. Има и доста грешки. Ето защо и до днес има много митове, легенди и дори откровени фалшификати за тези 73 часа, които промениха света.

Достоверна и подробна реконструкция на събитията от август 1991 г. ни дава книгата на Валентин Степанков и Евгений Лисов „Кремълската конспирация“, основана на показанията на обвиняемите, свидетелите и другите документи. Степанков, беше главен прокурор на Русия през 1991-1993 г., ръководеше "делото за ГКЧП", а заместникът му Лисов ръководеше екипа, който да разследваше обстоятелствата при завземането на властта от членовета на ГКЧП.

„Не само в Москва, но и в цялата страна ГКЧП към 16 часа на 19 август не бе отбелязана нито една стачка, нито един забележим митинг. Ръководителите на съюзните републики в преобладаващото мнозинство заеха примиренческа позиция. Дори президентът на Грузия Гамсахурдия, който се гордееше с независимостта си от Москва, обяви готовността си да разпусне националната гвардия. В своите бележки, членът на ГКЧП Бакланов отбелязва: „ Гамсахурдия е „за“. „Навсякъде беше спокойно“, каза пред следствието арестуваният председател на КГБ Крючков. „Първата реакция беше окуражаваща, дори имаше някаква еуфория“, пишат авторите.

Крючков и Язов разчитаха на танковете. Тази тактика сработи блестящо през август 1968 г. в Чехословакия. Под прикритието на танкове беше извършена кадровата чистка, и „социализмът с човешко лице“ тихо умря.

Но Елцин не се страхуваше от танковете. В 12.10 той се качи и говори от танк номер 110 на Таманската дивизия пред събралите се пред руския Бял дом московчани: „В нощта на 18 срещу 19 август 1991 г. законно избраният президент на страната абдикира от властта. Каквито и да са причините за неговото отстраняване, ние си имаме работа с десен, реакционен и противоконституционен преврат".

Защо Елцин беше оставен на свобода

Това се счита за фаталната грешка от Крючков. Да речем, че КГБ веднага беше арестувал президента на Русия, и ГКЧП щеше триумфално да победи и СССР щеше да оцелее и до днес.

От самото начало Крючков планираше да неутрализира Елцин. Но не физически, както казват някои. (Говори се, че пучистите са искали да свалят самолета на Борис Елцин, който се връщаше от Казахстан в навечерието на акцията на ГКЧП), а Крючков се надяваше, че ако не спечели на своя страна антагониста на Горбачов, който се бори за властта с Михаил Горбачов, то поне щеше да го убеди да не се намесва. С гаранции да не се засяга независимостта и суверенитета на Русия. Но за всеки случай, след преговорите, Крючков е искал да го интернира в ловното стопанство „Завидово“ на Министерството на отбраната, на границата на Московска и Тверска област.

Затова, на Елцин беше разрешено да се върне свободно в нощта на 18 срещу 19 август от Алма Ата в Архангелское, където цялото ръководство на новата Русия живееше в своите вили. А групата „Алфа“, която заобиколи селото на разсъмване, получи командата „да гарантира безопасността на преговорите между съветското ръководство и Борис Елцин“.

Според Главният прокурор на Русия Валентин Степанков е създадена група за преговори: премиерът Павлов, министърът на отбраната Язов и първият заместник-председател на Съвета по отбраната Бакланов: „На сутринта, след обявяването на първите укази на ГКЧП, те трябваше да се срещнат с Борис Елцин в Архангелское. Както казаха командирите на групата „Алфа“, 60 души, бяха заобиколили Архангелское, и чакаха пристигането на делегацията.

Но Крючков изпусна контрола над собственото си ГКЧП. След разработването на всички документи, Язов заминава за Министерството на отбраната, за да даде заповеди за навлизането на войските. Крючков отиде на работното си място. А Павлов, Плеханов и още някой друг останаха да пият в кабинета на Янаев. И до сутринта Павлов беше занесен в неговия дом на ръце. В 7 часа пристигналият лекар установи сериозно състояние на алкохолна интоксикация на фона на очевидна сърдечна недостатъчност. Ето защо сутрешните преговори с Елцин се разпаднаха. Ако Крючков контролираше своите хора, всичко щеше да бъде различно".

Затова "Алфа", след като не получи заповед за арест, беше принудена да освободи Елцин и екипа му от Архангелское и те заминаха за Москва. Белият дом се превърна в огнище на съпротивата.

Костеливата ръка на глада

Премиерът не напразно изпадна в запой. Павлов, беше единственият член на ГКЧП, който разбираше в каква авантюра са се замесили.
На 17 август вечерта той отива на рождения ден на министъра на културата на СССР Николай Губенко. В колата той получава обаждане от Крючков, който го кани в тайната резиденция на КГБ „АБЦ“ в югозападната част на столицата. Там Павлов научава, че е включен в ГКЧП. Той обяснява, че положението е катастрофално и че има всеобща вакханалия. Никой не иска да изпълнява заповедите, а страната е на ръба на глада.
На първото заседание на ГКЧП беше обсъден редът на поведение и как да се предадат наличните уличаващи доказателства срещу активистите на демократичното движение в медиите, предимно по телевизията, и да се изхвърли всичко, което се намира по рафтовете на магазините, да се намалят цените на някои популярни стоки. Така че хората да почувстват, че новото правителство е по-добро от старото.

Анализаторите от КГБ бяха подготвили своя записка „За някои аксиоми на извънредното положение“. Имаше един момент: „Не се колебайте да отидете на подчертан популизъм. Това е законът за спечелване на подкрепата на масите. Незабавно въведете икономически мерки, които са разбираеми за всички – като по-ниски цени, облекчаване на алкохолния режим и т.н., появата на поне ограничен асортимент от потребителски стоки. В такава ситуация хората няма да мислят за икономическа целесъобразност, темпове на инфлация и други последствия".

Но Павлов трябваше да мисли за това! Икономиката на СССР беше в дълбока системна криза. През първата половина на 1991 г. бюджетният дефицит на страната възлизаше на около 80 млрд. рубли срещу 55 планирани. Външният дълг се беше увеличил от 28,3 млрд. рубли през 1985 г. на 95,3 млрд. през 1991 г., или беше се увеличил повече от 3 пъти. От 1989 г. насам вътрешният дълг също почти се беше утроил. Как сега човек да се занимава с популизъм?

По неволя ще се запиеш!

Поради дълбокия си запой, Павлов веднага „излезе от играта“. Във връзка с неговата "болест" беше назначен временно изпълняващ длъжността премиер, вицепремиера Виталий Догужиев. Когато ГКЧП започна да го натиска с искането незабавно да предостави на населението на страната доказателства, че думите на новото правителство не се отклоняват от делата, той, свали от себе си всякаква отговорност за изпълнението на това обещание и докладва без украса за какво е реалното състояние на нещата, пишат Степанков и Лисов.

„Догужиев, свидетелства Язов, с документи в ръката коментираше ситуацията в икономиката: това не и това не, а за това има само за няколко дни. Кредитите са закрити. Искате ли нещо за децата? Няма и за децата...

Догужиев беше подкрепен от вицепремиера Маслюков: „Можете да намалите цените. Но откъде ще вземете парите за субсидирането на производството? В бюджета няма средства за това".

Като удавник, който се хваща за сламка, те си спомниха за неприкосновените военни запаси. Но тогава Язов беше "против". „Знаех, че армейските запаси са предназначени само за армията и те са разчетени за няколко дни. А за население от 300 млн. запасите на страната резервите щяха да са достатъчни само за един ден. Това не беше решение на проблема", каза Язов пред следствието.

И чужбина няма да помогне

Когато през декември 1981 г. генерал Ярузелски обяви военно положение в социалистическа Полша, САЩ незабавно наложиха икономически санкции на Полша и на СССР. Полша бе лишена от статута на най-облагодетелствана нация в търговията и молбата й за присъединяване към МВФ беше блокирана. На Варшава помогна Москва. Кредити, субсидии, увеличени доставки на суровини и енергия.

А на Москва нямаше кой да помогне. СИВ (Съветът за икономическа взаимопомощ на социалистическите страни), с усилията на Горбачов, беше ликвидиран на 28 юни 1991 г. А на 1 юли Варшавският договор (военния съюз на социалистически страни, създаден, за да противодейства на НАТО) престана да живее.

Освен това не можеше да се разчита на заеми от Запада. Западът не бързаше да помогне дори на любимия си Горбачов. През юли 1991 г. на срещата на върха на Г-7 в Лондон, където той беше поканен за първи път като гост, той се опита да убеди своя колега Буш-старши в необходимостта да предостави на СССР икономическа и финансова помощ. „Нуждаем се от десетки милиарди и политика на взаимодействие, когато една такава огромна държава навлиза в нова система. Вие намерихте $100 млрд., за да се справите с един регионален конфликт (войната в Персийския залив), а тук говорим за такъв проект - за промяна на Съветския съюз, така че той да достигне ново, различно качество, и да стане органична част от световната икономика, и от световната общност но не като противодействаща сила, и не като възможен източник на заплаха".

Но Буш „динамизира“ колегата си Горби, като изиска от него още повече отстъпки.

И Западът определено щеше да наложи икономически санкции срещу ГКЧП в Москва.

Болшевиките, след като взеха властта, намериха начин да се преборят с „костеливата ръка на глада“ в градовете, като въведоха излишъците. Въоръжените отряди иззеха зърното от селяните, и брутално потушаваха въстанията. Но тогава Русия беше селска. А през 1991 г. нямаше от кого да др „отнеме хляба“. Колхози, совхози "лежаха" на държавата.

Икономическата криза и гладът през зимата, за който предупреди пияният премиер Павлов, нямаше да позволи на ГКЧП да задържи властта дълго време.

Заговорът на обречените

По-късно пучът ще бъде наречен „оперетен“. Той беше твърде странен, и противоречеше на всички канони на държавния преврат. Като се има предвид, че КГБ и армията бяха в ръцете на ГКЧП.

Генерал Ярузелски, когато въведе военно положение в малка Полша, лично се обърна към нацията, и обяви създаването на Военния съвет за национално спасение (аналог на ГКЧП). В страната телефонните комуникации бяха прекъснати предварително и войските влязоха в градовете. В първите дни на военното положение бяха арестувани над 3000 водещи активисти на опозиционния на комунистите профсъюз „Солидарност“ начело с лидера Валенса, бъдещия президент. В малката държава! Само за 1,5 години военно положение над 9736 души бяха интернирани.

В малката страна Чили хунтата на генерал Пиночет отстрани социалиста Алиенде от власт през 1973 г. Президентът беше убит. Националният стадион в Сантяго веднага беше превърнат в концлагер на открито. Общо пучистите убиха около 3200 души, хвърлиха десетки хиляди в затворите, където ги подложиха на мъчение.

В списъка на ГКЧП имаше само около 80 имена за арест от списъка на „прословутите демократи“. Първи бяха Яковлев и Шеварднадзе. Арестуваните трябваше да бъдат отведени във военното поделение № 54164 на десантните войски, разположени в село Медвежие Озера, близо до Москва. До сутринта на 19 август просторната казарма беше готова да ги приеме.

Но бяха арестувани само няколко „второстепенни“ лица, като депутата Гдлян.

В Полша бяха необходими над 3 месеца, за да се подготвят за въвеждането на военно положение. Първият секретар на Централния комитет на ПОРП Каню (аналог на Горбачов), който беше противник на силовите методи в борбата с опозицията, беше отстранен предварително от власт. Партията се оглави от генерал Ярузелски.

Зад хунтата в Чили стояха САЩ. Президентът Никсън нареди на шефа на ЦРУ Хелмс да не пуска Алиенде във властта на всяка цена: „Шансовете са един на десет, но трябва да спасите Чили! Разполагате с $10 млн.

Ангажирайте най-добрите си хора ... ". Главнокомандващият на Чили, генерал Шнайдер, отказа да участва в заговора, защото според него армията трябва да е извън политиката! И беше убит. Генерал Пиночет стана новият главнокомандващ и бъдещия диктатор.

Трудно е да се повярва, но в Москва заговорът започва да се оформя едва на 5 август, две седмици преди опита за превземане на властта от ГКЧП. Горбачов прекара деня със съпругата си в почивка във Форос, а Крючков покани министъра на отбраната Язов, члена на Политбюро на ЦК на КПСС Шенин, първия заместник-председател на Съвета за отбрана на СССР Бакланов и помощника на Горбачов Болдин за неофициален разговор в тайния обект на КГБ „АБЦ“.

На 6 август Крючков възложи на генерала от КГБ Жижин и на полковник Егоров да направят прогноза за последствията от въвеждането на извънредното положение в страната. Генерал Грачев беше докаран от Министерството на отбраната да работи също по документа. Групата работи в специално съоръжение на КГБ в село Машкино, близо до Москва. Експертите съобщиха, че е нецелесъобразно да се обявява извънредно положение. Критичният момент все още не е дошъл, когато хората ще се съгласят с каквото и да било, стига редът да бъде възстанови. „След подписването на Договора за Съюза ще бъде твърде късно да се въведе извънредно положение“, каза Крючков.

Втората среща на гръбнака на бъдещия ГКЧП се състоя в обекта „AБЦ“ на 17 август. Тогава в заговора беше замесен и премиерът Павлов. Вицепрезидента Янаев, вътрешния министър Пуго, главният колхозник на страната Стародубцев и ръководителят на Съюза на индустриалците Тизяков бяха информирани че са членове на ГКЧП на следващия ден.

В навечерието на пуча. На шефът на Върховния съвет на СССР Лукиянов и на министърът на външните работи Бессмертних бяха прекратени отпуските. Бессмертних поиска да го зачеркнат от списъка. В противен случай, колегите от Запада няма да искат да преговарят с него. Лукиянов също настоя да бъде заличен от списъка. "Какво имате? Дайте ми план“, помоли той. „Отговорих му, че ние, Анатолий Иванович, нямаме план“, каза Язов пред следствието.

Заговор спретнат на крак, без конкретен план за действие, беше обречен на провал. Дори ако ГКЧП по някакво чудо можеше да въведе ред в икономиката и нахрани съветските хора, Съветският съюз така или иначе щеше да се разпадне. Защото новият съюзен договор щеше да бъде подписан не от лидерите на съветските социалистически републики, а от президентите на 9 суверенни държави, а останалите 6 републики вече бяха „отрязана филия“. Те вече бяха усетили вкуса на истинската власт.

В техните сметки те не се нуждаеха от Съюза. И най-вече Елцин. През юни той стана първият общоизбран президент на Русия. Тържествената инагуарация се състоя в Кремъл. Борис Елцин беше възпрепятстван в Москва и съюзните „надзорници“ в Кремъл. Нещо повече, там беше Горбачов, негов дългогодишен противник. Самият Елцин мечтаеше да влезе в Кремъл възможно най -скоро.

В дните на 30-годишнината на ГКЧП някои анализатори твърдят: ако не беше пучът, Съюзът щеше да оцелее и до днес. Поне във версията на Солженицин - Русия, Украйна, Беларус и Казахстан. И ЕС би ни завидял! Но не стана така! Русия, Украйна и Беларус ликвидираха СССР през декември 1991 г. в Беловежката пуща.

ГКЧП се превърна само в детонатора, който ускори разпадането на могъщата обречена държава.

Задграничната практика ясно потвърждава това. След „кадифената революция“ през същите тези години Чехословакия мирно се разпадна на Чехия и Словакия. В същото време започва кървавият разпад на социалистическа Югославия в независими републики.
За щастие, Москва не намери своя собствен Пиночет преди 30 години. Крючков и Язов не искаха да пролива кръв. За разлика от същия Елцин. През октомври 1993 г. той дава заповед да се стреля по Белия дом, който беше окупиран от Руцкой и Хасбулатов. С които Борис Елцин в този дом „защити демокрацията“ през август 1991 г.
Какво ли не прави жаждата за власт.

Поглед отвън. Сваленият пилот Горби!

През лятото на 1991 г. Буш-старши заминава за първото си официално посещение в Москва. По поръчение на заместник-директора на ЦРУ Джон Хелджърсън, анализаторите на отдела подготвиха секретна справка за президента през април под номер 50USC4039.

Ето основните моменти и цитати от документа, разсекретен през 2016 г.

„Ерата на Горбачов на практика свърши. Дори да остане още една година в кремълския кабинет, той няма да има реалната власт. Ако Горбачов бъде свален в близко бъдеще, ще го направят твърдолинейните... Въпреки това с течение на времето влиянието на реформаторите ще расте, и демократите ще дойдат на власт. Преходът на властта вероятно няма да бъде плавен, а ще е преходен период с интензивни борби за власт и в резултат на това анархията е неизбежна.

Причината за настоящата ситуация около Горбачов е, че неговата политика доведе страната до катастрофа и той не е в състояние да я изведе от кризата. Той унищожи старата ленинистка политическа система в страната, но не създаде нищо в нейната замяна. Новата му антикризисна програма е мъртвороден проект с използването на остарели методи за централизирано ръководство за стабилизиране на икономиката на страната, дават своята безмилостна оценка за дейността на последния съветски вожд анализаторите от ЦРУ.

Загубата на власт от Горбачов неизбежно ще бъде свързана със съдбата на политическата система на страната.

1. Ако консерваторите завземат властта, те ще търсят начини да запазят империята и авторитарното управление чрез сурови методи. Те незабавно ще смажат всяка опозиция, ще арестуват или ще ликвидират нейните лидери, по-специално Елцин, и ще сложат край на новоизвоюваните права и свободи. Те ще заемат непреклонна позиция спрямо САЩ и ще търсят възможности за разширяване на своето влияние в чужбина.

Но дори консерваторите да използват силата и масовите репресии, ще им бъде трудно да запазят своята власт поради отсъствието на ефективна програма за преодоляване на нарастващите проблеми и заради вътрешното разделение в страната. С такава власт икономическата ситуация само ще се влоши, социалното отчуждение ще нарасне рязко, което неизбежно ще доведе до победата на демократичните и националистическите сили.

2. Ако реформаторите спечелят, ще последва предаването на властта на републиките и създаването на конфедерация. Дори ако съюзът бъде възстановен, републиките ще получат по-голяма независимост и право да вървят по своя път. Много републики веднага ще тръгнат по пътя на демократичните и пазарните реформи, но някои от тях ще запазят определени черти на авторитарното управление...

Всяка република ще започне да провежда своя собствена външна политика и да изгражда своя собствена система за вътрешна сигурност, независима от КГБ.

Същността на настоящата криза е, че никоя от противоположните страни не е в състояние да я разреши, защото Съветският съюз се намира в революционна ситуация.

Въпреки че силите за сигурност на страната имат достатъчен капацитет за държавен преврат, ще бъде трудно да се наложи извънредно положение в страната. Нещо повече, ако опозицията успее ... да неутрализира желанието на пучистите да използват сила, тогава залогът на консерваторите в нея ще бъде победен."

Нека ви напомня, че ЦРУ предаде тази аналитична справка на президента на САЩ Буш на 29 април 1991 г.

През август наистина консерваторите се опитаха да вземат властта в страната. Но ГКЧП се провали, а пучистите бяха арестувани. На 25 декември първият и последен президент на СССР ще подаде своята оставка. Могъщият и неразрушим съюз на свободните републики се срина. И всичко стана така, както беше предсказано от ЦРУ!