Миналата седмица от официалната страница на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) бяха отстранени някои от основателите на партията. Отстранените имена са на бившия президент от ПСР Абдула Гюл и на бившия външен министър Яшар Якъш, който беше първият външен министър за ПСР. Сегашният президент Реджеп Тайип Ердоган мрази Гюл, откакто той не му се подчини и негов потенциален съперник, коментира Ихсан Йълмаз във в. „Тудей'с Заман“, цитиран от БГНЕС.
Престъплението на Якъш е, че той пише за в.&bdquo;Заман&ldquo; и за Тудей'с Заман&ldquo;, ежедневници, които се осмеляват да критикуват Ердоган. Как може да се унищожи история и да се преструваме, че Гюл и Якъш никога не са помогнали за откриване на ПСР? Ердоган просто следва стъпките на Йосиф Сталин, който изтри от историята и дори от снимките своя съперник Лео Троцки. Джордж Оруел умело пресъздаде това в класическия си роман &quot;Фермата на животните&quot;. <br /> <br /> Днес чета или препрочитам всички произведения на Оруел и Франц Кафка. Ярките творби на тези гении блестят още повече в контекста на турската политика. Може би си спомняте писаното от мен за мрачния дисутопичен роман на Оруел &quot;1984&quot; и неговата концепция на двумисъл, което е акт на хора едновременно приемащи две взаимно противоречащи си вярвания като правилни. Както обяснява той, двумисъл е &quot;да изричаш преднамерени лъжи, докато действително вярваш в тях, да забравиш за всеки факт, който е станал неудобен, и след това, когато стане отново необходим, да го изтеглиш от забрава за точно толкова дълго, колкото е необходимо, да се отрича съществуването на обективна реалност и през цялото време да се вземе предвид реалността, която някой отрича.&ldquo; <br /> <br /> Двумисълта също така изисква пренаписване на историята: &bdquo;Това изисква непрекъсната промяна на миналото, станало възможно благодарение на системата на мисълта, която наистина обхваща всичко останало, и която е известна като двумисъл. Неговият роман &bdquo;Фермата на животните&ldquo; осмива как деспотичните правителства пренаписват историята. Чрез пренаписване на историята свинете (тази начело е наречена Наполеон) имат невероятна хегемония, контрол, сила, статут и уважение сред останалите животни. Чрез пренаписване на историята прасетата натрупват сила чрез манипулиране на начина на мислене на животните от фермата. В тази пропагандна игра историческите събития и факти умишлено се променят, изопачават или дори преобръщат. <br /> <br /> По този начин Сноубол, съперникът на диктатора, е изобразен като предател и всички кредити в революцията несправедливо са дадени на Наполеон. Наполеон постоянно пренаписва историята, така че да може да оправдае и засили своята собствена продължаваща мощ. Той пренаписва, като разтяга така истината, че в крайна сметка животните започват да вярват на това, което казват свинете. Всъщност Сноубол е лидер с визия и има предвид бъдещето, докато Наполеон мисли само за настоящето. Но с помощта на обучените от Наполеон кучета той се отървава от своя противник Сноубол и използвайки другите свине и кучета той тероризира всички животни със заплахи за екзекуции, намалени дажби и изнудване. <br /> <br /> Докато Наполеон живее в лукс и спи на легла, останалите живеят при мизерни условия и продължават да му служат.Очевидно това не е нещото, за което животнте са мечтаели, когато замислят революцията срещу хората подтисници. След като Наполеон изхвърля своя противник от фермата, той решава да сложи край на всякакви дебати и дискусии, показвайки ненаситната си нужда от власт. Той гледа на дебатите като на нещо ненужно, защото той не позволява бъде обсъждано неговото командване и желае да заглуши всяко несъгласие. Постепенно Наполеон започва да стане богоподобна фигура, която е безспорна и недосегаема. <br /> <br /> Турция на ПСР е като филм по романа на Оруел. И все пак мъчителната агония е: Това, което сме преживели, не е филм, не е забавно; то е реално и е изключително болезнено.<br /> <br />