Турският премиер Реджеп Таип Ердоган напусна скандално икономическия форум в Давос заради сдърпването си с израелския президент. Вестник "Ди Велт" се пита дали избухването на Ердоган не сигнализира отдръпването на Турция от Запада.
Човек не е длъжен, разбира се, да одобрява действията на Израел в ивицата Газа. Но думите на Ердоган надхвърлиха всякаква мярка. Който окачествява израелската самозащита като "изтребление", проклина Израел, поставя под въпрос членството на страната в ООН и изважда старото антисемитско клише, според което евреите манипулирали медиите, той се самоизключва от западната ценностна общност.
По-близо до Хамас отколкото до Запада?

Може би един ден бягството на Ердоган от Давос ще бъде изтълкувано като символичен акт, сходен на агресивната реч на Путин в Мюнхен преди две години - като израз на промяната в световната политика. В Мюнхен Путин заяви категорично великодържавните амбиции на Русия и формулира възраждането на старата конкуренция спрямо Запада. В Давос завърши може би дългият път на Турция към Запада, прокаран на времето от Ататюрк.
Дълго време парадоксът на турската политика се състоеше в това, че тъкмо една, макар и умерена, ислямистка партия либерализира страната и прие исканите от ЕС демократични реформи. Затова партията на Ердоган бе сочена като пример за ислямистко движение, което е в състояние да се развие като един вид Християндемократически съюз - една консервативна, демократична партия с религиозни корени. Сега обаче Ердоган показа, че се чувства явно по-близо до Хамас, отколкото до Запада.
Ентусиазмът по Европа отмина
През седемте години, откакто се управлява от партията на Ердоган, Турция стана по-ислямистка и по-ориенталска. Редица допитвания показват, че турците се откъсват от Запада. Няма друга страна-член на НАТО, в която отношението към НАТО и към САЩ да е така отрицателно. Изпари се и ентусиазмът по Европа. Отдръпването от Запада върви ръка за ръка със сближаването с авторитарните режими в Иран и Русия.
Значението на Турция за Европа винаги се е свеждало до нейната двойна функция - като мюсюлманска страна в Запада и като западна страна в ислямския свят. Ако сега Ердоган насажда антизападни настроения и се показва като по-голям враг на Израел, отколкото са арабски страни като Египет и Саудитска Арабия, той проиграва ролята си на посредник между Ориента и Оксидента. Под управлението на Ердоган Турция губи това, което я отличаваше като специален случай, а по този начин губи и стойността си за Запада. /Дойче веле