Турция няма да е единствената пречка за влизането на Швеция и Финландия в НАТО

В Унгария, политически най-близката до Русия членка на НАТО, най-големият проправителствен новинарски уебсайт открито популяризира версията на Кремъл за разширяването на НАТО.

Зоран Миланович, президент на друга страна членка на НАТО, Хърватия, отдавна смятан за съюзник на Кремъл, култивиран чрез бизнес връзки през годините, обещава да блокира предстоящото приемане на Швеция и Финландия в НАТО.

И дори в самата Швеция експертите се притесняват, че руската дезинформация ще използва съществуващите съмнения в управляващата Социалдемократическа партия относно влизането в НАТО.

"Не на НАТО. Няма съюз с фашистите", се казва в съобщение за протеста в Стокхолм срещу НАТО, насрочен за събота.

Турция остава най-голямата пречка пред стремежите на Финландия и Швеция да се присъединят към НАТО в опит да формират единен западен фронт срещу Русия в резултат на продължаващата война срещу Украйна.

Но Анкара не е единственото препятствие.

В целия блок, в страни, където години наред наративите на Кремъл са били популяризирани чрез симпатични медии и политически фигури, съмненията излизат на преден план. Това може да усложни плановете за бързо включване на Финландия и Швеция в НАТО през следващите няколко месеца.

"Бях загрижен, че самият процес на влизане ще създаде възможност за информационни операции на Кремъл", казва Пол Левин, специалист по международни отношения в Института за турски изследвания на Стокхолмския университет, пред The Independent.

НАТО беше създадено по време на Студената война, за да се противопостави на Съветския съюз. Воденият от САЩ военен алианс сега се разглежда като начин за защита срещу Русия, след като Владимир Путин започна инвазия в Украйна в това, което се счита за първото голямо военно заграбване на земя от европейска страна срещу друга след Втората световна война.

Продължаващата атака предизвика сеизмична промяна в общественото мнение в полза на членството в НАТО в Швеция и Финландия. И двете страни се бориха многократно срещу руската имперска власт през вековете, но останаха извън НАТО по време на Студената война.

Държавите-членки отдавна имат конкретни опасения относно това какво може да означава присъединяването на Финландия и Швеция към блока за тяхната сигурност. Турция, която се присъедини към НАТО през 1952 г., от години се оплаква от това, което смята за уютни отношения между Стокхолм и сирийския клон на Кюрдската работническа партия (ПКК), забранената кюрдска сепаратистка групировка.

Анкара беше възмутена, след като министърът на външните работи на Швеция Ан Линде, министърът на отбраната Петер Хултквист и няколко депутати се срещнаха през март с Насрин Абдула, лидер на повлияния от ПКК, воден от кюрдите автономен регион в Североизточна Сирия.

Но годините на изграждане на руско влияние, което включва изграждане на политически връзки, политическо лобиране и търговски отношения, дават плодове по начин, който потенциално може да създаде други бариери пред влизането на северните страни в НАТО.

Origo, един от най-големите новинарски уебсайтове в Унгария и до голяма степен свързан с правителството на министър-председателя Виктор Орбан, тази седмица даде глас на водещ руски депутат в Думата, бившата фигуристка Светлана Журова, която твърди, че Хелзинки и Стокхолм са въвлечени в НАТО против волята им.

Междувременно външният министър на Унгария изрази съчувствие към притесненията на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, който е в приятелски отношения с Орбан.

Други правителствени служители в Будапеща отхвърлиха войната на източната граница на Унгария като битка между САЩ и Русия на украинска територия - любимата версия на руското правителство. Други описаха войната като конфронтация между САЩ и Китай.

Будапеща вече се противопостави на енергийните санкции на Европейския съюз срещу Русия, като Орбан предупреди, че подобни ограничения ще ударят унгарската икономика "като ядрена бомба".

"Говорят хора с реална власт тези неща", казва Петер Ердели, директор на 444.hu, унгарски уебсайт, който проследява дезинформацията. "Виждаме ескалация. Някои от нещата, които се казват от прокремълските масови медии, сега се разпространяват от политици от основните правителствени среди."

Миланович от Хърватия отдавна е обвиняван в силни връзки с Кремъл чрез енергийни сделки. Той от месеци омаловажава или отрича предполагаемите военни престъпления на Русия в Украйна, включително бомбардировките на родилни центрове и атаките срещу цивилни.

Когато тази позиция стана несъстоятелна поради нарастващите доказателства за извършените зверства, той коригира позицията си и започна да твърди, че Русия е твърде опасна, за да бъде провокирана, и че НАТО трябва да прояви "сдържаност", когато става дума за добавяне на членове.

"Знам, че моралистите и хората, загрижени за съдбата на всеки сантиметър от света, няма да разберат това, но аз бях избран за президент на Хърватия, а не за космополитен моралист", заяви той.

Отблъсквайки опозицията на премиера и кабинета на своята страна, той сега твърди, че Финландия и Швеция не могат да се присъединят към НАТО, докато избирателните закони в съседната Босна и Херцеговина, която не е член на НАТО, не бъдат реформирани, за да станат по-приятелски настроени към етническите хървати.

Проучване, проведено от Pro-Fact, проект за борба с дезинформацията от журналисти и учени в Загреб и Дубровник, предполага, че социалните медии в Хърватия са наводнени с проруски послания.

В самата Швеция завоят към НАТО е разтърсващ за мнозина в страната и все още може да се натъкне на политически пречки. Стокхолм отдавна е смятан за бастион на неутралитет и мир.

"Когато социалдемократите направиха този травматичен обрат срещу НАТО, той се противопостави на дълбоко задържаните въпроси за идентичността относно ролята на Швеция в света като необвързана сила", обяснява Левин.

През последните десетилетия Швеция привлече вълни от предимно леви турски и кюрдски имигранти, които са изградили корени в Швеция и трансформират нейната политическа сцена. Те включват членове на ПКК или свързани с нея групи.

Някои в Швеция се притесняват, че членството в НАТО може да означава да се наложи да се присъедини към законите за борба с тероризма в турски стил, които превръщат простото членство в забранена група.

"Шведските закони за борба с тероризма са много по-малко обширни от турските", казва Левин.

Подобна политическа динамика, допълва той, може да се окаже плодородна почва за руски дезинформационни кампании през следващите седмици. В Русия властите стартираха кампания с плакати, описваща Астрид Линдгрен, създателката на детския герой на Пипи Дългото чорапче, режисьорът Ингмар Бергман и други видни шведи като "нацисти", след като Стокхолм обяви, че ще се стреми към членство в НАТО.

В Турция политическите фракции на лявото и дясното отдавна са подозрителни към НАТО и САЩ, гледайки на Русия като противовес на американската мощ. Но подкрепяните от Кремъл медии отдавна са насочени към Турция, често чрез популярната турскоезична версия на Sputnik - един от основните международни новинарски издания на Кремъл.

Репортажът използва съмненията относно НАТО сред турските леви, които се чувстват жертви от подкрепата на САЩ на десните правителства в Анкара, както и десните турски националисти, които смятат, че страната се третира несправедливо от Запада.

"Sputnik се позиционира толкова добре", казва Мерве Тахироглу, наблюдател на Турция в Проекта за демокрация в Близкия изток във Вашингтон. "Когато критикуват НАТО и САЩ, те публикуват насочени послания, които използват недоверието между различните фракции."

Често Sputnik не трябва да прави много. Един от най-мощните му инструменти, твърди Тахироглу, са прости видео клипове с турски субтитри, на които Путин говори срещу НАТО и Запада, които неизбежно стават популярни в социалните медии.