Колко намеса е допустима? След пледоарията на американския президент Барак Обама в полза на приемането на Турция в ЕС депутат от германския ХДС успокоява духовете, но и дава ясно да се разбере, че въпросът ще се решава от европейците.
На въпрос на Дойче веле дали е правилно президентът на САЩ така ясно да назовава желанието си за прием на Турция в ЕС Руперт Поленц от ХДС, председател на Федералната парламентарна комисия по външните работи, отговори така:
"Първо: това не е нещо ново, защото САЩ винаги са подкрепяли турското желание за членство в ЕС. Така правеше Джордж Буш, така правеше Бил Клинтън, това прави сега и Обама. Следователно в този смисъл американската позиция поради геостратегически причини да се счита присъединяването на Турция към ЕС за желателно не се е променила".
Ще повлияе ли Обама на германците?
А на въпроса дали много ясно и много открито изнесената пледоария на американския президент може сега да доведе дотам консервативните ХДС/ХСС в духа на трансатлантическото партньорство и приятелство да променят позицията си в полза на пълноправно членство на Турция в Eвросъюза Поленц казва:
"Не вярвам особено това да окаже непосредствено влияние. Много по-важно е Турция сама да си напише домашното, бих казал, че процесът на реформи, който беше тръгнал доста мощно, когато в длъжност встъпи правителството на Ердоган, междувременно обаче претърпя чувствителен отлив, като отчасти имаше и значителен регрес, този процес на реформите трябва да продължи, трябва отново да се поеме по пътя към Европа, преди всичко Турция трябва най-сетне да подпише Протокола от Анкара, както многократно е обещавала и да започне да допуска кипърски кораби в пристанищата на Турция, макар и кипърският конфликт дотогава е възможно още да не бъде цялостно разрешен. А от друга страна, естествено, имаме нужда от Лисабонския договор. От него впрочем имаме нужда, дори и Турция да не стане член на ЕС."
Връщане назад?
По същество критиките се насочват и към позицията, застъпена сега отново от Ердоган и насочена срещу бъдещия генерален секретар на НАТО, датчанина Расмусен.
Подобни действия, има такова опасение, могат да се окажат пример за позиция, която Турция като член на Евросъюза може да се опитва да наложи и на други страни-членки. Не стигаме ли тук пак повече до регрес, що се отнася до членството на Турция?
"Та нали ставаше дума за генералния секретар на НАТО, за въпрос, който не е свързан пряко с ЕС. Но несъмнено това поведение на Турция, да застане сама срещу всички останали страни от НАТО, най-вече и с аргумента, че още се сърдели на Расмусен заради публикациите на карикатурите на Мохамед, е нещо, което така не може да се приеме, нещо, което трябва да се отхвърли и което в крайна сметка не доведе до успех. От само себе си се разбира, че министър-председателят на една европейска страна трябва да се застъпва за свободата на печата. От друга страна разбирам действително турската загриженост за кюрдския предавател РОИ ТиВи, който предава от Дания и е покорен рупор на терористичната организация ПКК. Смятам, че в това отношение Турция заслужава да получи отговор по същество". /БЛИЦ