Тя даде бебето си на непозната само за минути – 35 години по-късно още не може да си го прости
Дружелюбна и приказлива жена заговорила наивната Елинор Уилямс на автобусна спирка. Това се случило преди 35 години, когато младата майка била жестоко ограбена, пише „Индипендънт“. Днес престъплението е в „студените“ архиви с неразкрити случаи на полицията.
Разследващите още не могат да открият и следа от младата чернокожа жена, заговорила Уилямс и причинила най-големия ужас в живота й. 35-години по-късно Елинор проговаря за пръв път за случилото се в окръг Колумбия в САЩ. Коварството на тайнствената жена й причинила такова огромно чувство за вина, че в един момент тя смятала да се самоубие.
Уилямс държала новородената си дъщеря на автобусна спирка. В чакалнята до нея се приближила приветлива и мила жена. Двете си побъбрили и тя попитала майката дали може да подържи бебето. „Моля. Само за минутка?“, настояла тя.
Казала, че името ѝ е Латоя. Което може и да е лъжа. Пътувала „на запад“ – вероятно още една лъжа. Тогава, на ужасяващата дата 2 декември 1983 година Уилямс била едва на 18 години. Отраснала във ферма в югоизточна Вирджиния, където живяла.
Бебето й – Ейприл Никол Уилямс, било на 3 месеца и половина. Било облечено в зимно костюмче в бяло и розово. Първото им пътуване далеч от дома било в столицата Вашингтон. Заради пътуването тя била станала рано и, чакайки автобуса обратно за вкъщи, вече била видимо много уморена.
Тогава при нея дошла коварната Латоя. „Колко е голяма? Имаш ли нещо против да я подържа?“ Тя беше мила“, разказва Уилямс. „И аз седях до нея, точно да нея, затова казах: „Добре“ и ѝ позволих“, добавя тя.
Люлеейки бебето, тайнствената жена казала, че има нужда от смяна на пелените. „Тя каза: „О, ще я заведа до тоалетната. Изглеждаш уморена“. Аз бях скептична: „Ами... добре. Предполагам“. Защото наистина бях уморена. И се замислих, но вече бях разрешила и тя вече беше отишла до тоалетната. И тогава, не знам, може би след 10 минути, когато тя не се върна, започнах да се притеснявам“, разказва Уилямс.
От този момент нататък тя преживява всеки ден изживения кошмар. Поверила новородената си дъщеря на непозната на спирка, някаква жена. „Тя отиде да я смени. И повече не ги видях“.
Полицията организирала мащабна издирвателна операция в центъра на Вашингтон – една от най-големите в историята на града. Нямало следа нито от бебето, нито от похитителката му.
През годините са се появявали какви ли не мъгляви сведения за Латоя – че има сестра Натиша, че е зодия лъв, че може истинското ѝ име да е Рене, но нищо не помогнало за откриването на детето.
Днес Елинор Уилямс живее сама, работи като хирургична сестра. Има син и дъщеря, родени след Ейприл, и двама внука. „Разбира се, че се обвинявам. Обвинявам се всяка минута, дори в тази минута. Изминаха 34 години, но това не е нещо, което се преживява. Сблъсквам се с това всеки ден, независимо дали говоря за него или не. Постоянно е в главата ми. Винаги е: „Как можа да бъдеш толкова глупава? Защо? Защо го направи?“, признава майката с треперещи ръце.
Превод и редакция: БЛИЦ