В дълбините на антарктическата зима участници в експедиция до изследователските бази на Австралия се чувстват като на луната. Или на път към Марс.
"Когато сте в Антарктида, вие знаете, че няма как да се измъкнете - няма спасители през зимата. И това променя манталитета на човека", казва Дес Лъг, ръководител по полярна медицина на Австралийския Антарктически отдел от 1968 до 2001 г., а в момента - консултант на НАСА. "Можеш да се завърнеш по-бързо от международна космическа станция, отколкото от Антарктида, скована от зимата", добавя той. Тази изолация прави антарктическите бази на Австралия и участниците в експедициите до тях перфектни за продължителни космически мисии, смята ученият. От 1993 г. Националната въздухоплавателна и космическа администрация (НАСА) разработва съвместна програма с Австралийския Антарктически отдел, проучвайки човешкото здраве и адаптирането на малки групи към многомесечна изолация, докато работят  на най-студеното място на Земята. "Австралийската антарктическа програма разполага с някои от най-изолираните станции в Антарктида, където имаме тотална изолация до девет месеца в годината", казва Джеф Айтън, главен медицински отговорник на отдела. Според него антарктическите станции на страната му са добри аналози за космически пътешествия и за да се получи представа как хората се справят в близки пространства. "Това е изключителна среда, в която реални хора са поставени в действително рискови ситуации и оцеляването им зависи от технологията и комплексните системи, които не се отличават кой знае колко от оцеляването в Космоса", смята той. /Ройтерс