Учени с апокалиптична прогноза за Украйна: Тя може никога повече да не бъде "житницата на Европа"

Когато Украйна си върна Херсон през ноември, и фермерът Андрий Повод се завръща, но намира зърнената си ферма в руини. Два трактора са изчезнали, по-голямата част от пшеницата я нямало и всичките 11 сгради, използвани за съхранение на реколта и машини, били бомбардирани и изгорени.

Фермата носи белезите от руския обстрел и неексплодиралите боеприпаси пронизват нивите, но това е по-малко видимата вреда на известната плодородна почва на Украйна година след войната, пише Reuters.

Учени, разглеждащи проби от почвата взети от превзетата област Харков в североизточна Украйна установиха, че високи концентрации на токсини, като живак и арсен от боеприпаси и гориво замърсяват земята.

Използвайки пробите и сателитните изображения, учени от украинския Институт за почвознание и агрохимични изследвания изчислиха, че войната е унищожила най-малко 10,5 милиона хектара земеделска земя досега. 

Това е една четвърт от земеделската земя, включително територия, все още окупирана от руските сили, в страната описвана като "Житницата на Европа", пише още Reuters.

„За нашия регион това е много голям проблем. Тази добра почва не можем да я възпроизведем“, казва фермерът Андрий Повод, докато се разхождал из фермата си близо до Билозерка в югоизточна Украйна, на около 10 км от река Днепър. 

Там е една от фронтовите линии на войната.

Експерти, както и учени по почвата, фермери, зърнени компании и анализатори, казаха, че ще отнеме десетилетия, за да се поправят щетите върху житницата на Европа - включително замърсяване, мини и разрушена инфраструктура - и че глобалните доставки на храна може да страдат с години.

Обстрелът от войната е разстроил деликатните екосистеми от микроорганизми, които превръщат почвените материали в хранителни вещества за културите, като азот, докато резервоарите са компресирали земята, затруднявайки процъфтяването на корените, казват още учените.

Някои райони са толкова минирани и физически трансформирани от кратери и окопи, че подобно на някои бойни полета от Първата световна война, те може никога да не се върнат към земеделско производство, посочват експерти.

ЗАГУБА НА ПЛОДОРОДИЕ

Преди войната Украйна беше четвъртият по големина износител на царевица в света и петият най-голям продавач на пшеница и ключов доставчик за бедните страни в Африка и Близкия изток, които зависят от вноса на зърно.

След инвазията на Русия преди година, световните цени на зърното се повишиха, тъй като черноморските пристанища, които обикновено превозват реколтата от Украйна, затвориха, което изостри темповете на инфлация по света.

Щетите от войната могат да намалят потенциалната реколта от зърно в Украйна с 10 до 20 милиона тона годишно или до една трета въз основа на предвоенното производство от 60 до 89 милиона тона, каза директорът на Института за почвата Святослав Балюк пред Ройтерс.

Други фактори също са важни за нивата на производство, като площта на земеделските стопани, изменението на климата, използването на торове и приемането на нови земеделски технологии.

Министерството на земеделието на Украйна отказа да коментира замърсяването на почвата и дългосрочните вреди за индустрията.

Освен щетите върху почвата, украинските фермери се борят с неексплодирали снаряди в много полета, както и с унищожаването на напоителни канали, силози за култури и пристанищни терминали.

Андрий Вадатурски, главен изпълнителен директор на Nibulon, един от най-големите производители на зърно в Украйна, очаква само разминирането да отнеме 30 години и каза, че е необходима спешна финансова помощ, за да се запазят украинските фермери в бизнеса.

„Днес има проблем с високите цени, но храната е налична“, каза Вадатурски в интервю. „Но утре, след една година, ситуацията може да се окаже, че ако няма решение, това ще бъде недостиг на храна.“

Най-плодородната почва в Украйна - наречена чернозем - е пострадала най-много, установи институтът. Черноземът е по-богат от другите почви на хранителни вещества като хумус, фосфор и азот и се простира дълбоко в земята, до 1,5 метра.

Балюк от института каза, че щетите от войната могат да доведат до тревожна загуба на плодовитост.

Повишената токсичност и намаленото разнообразие от микроорганизми, например, вече са намалили енергията, която семената на царевицата могат да генерират, за да поникнат, с приблизително 26%, което води до по-ниски добиви, каза той, цитирайки изследването на института.

ЕХО ОТ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Работна група от почвени учени, създадена от украинското правителство, изчислява, че ще струва 15 милиарда долара премахването на всички мини и възстановяването на почвата на Украйна в предишното й състояние.

Това възстановяване може да отнеме само три години или повече от 200, в зависимост от вида на деградацията, каза Балюк.

Базирайки се на изследванията на щетите върху земята по време на Първата световна война, някои райони в Украйна никога няма да се възстановят.

Американските академици Джоузеф Хюпи и Рандал Шаетцл въведоха термина „бомботурбация“ през 2006 г., за да опишат въздействието на войната върху почвата. 

"Сред невидимите щети, пробиви от бомби в скала или почвени слоеве могат да променят дълбочината на водната маса, лишавайки растителността от плитък воден източник", пишат те.

Наоми Ринтул-Хайнс, старши преподавател по почвознание и управление на околната среда в Университета на Кентърбъри Крайст Чърч, изучава замърсяването на почвата от Първата световна война и се опасява, че конфликтът в Украйна нанася подобни, необратими щети.

„От изключителна важност е да разберем колко лоша е ситуацията в момента“, каза тя.

Оловото, например, има период на полуразпад от 700 години или повече, което означава, че може да отнеме толкова време, докато концентрацията му в почвата намалее наполовина. 

Такива токсини могат да се натрупат толкова много в растенията, растящи там, че човешкото здраве може да бъде засегнато, каза Ринтул-Хайнс.

Разбира се, Първата световна война продължи четири години, а войната в Украйна само една година досега, но оловото остава ключов компонент на много съвременни боеприпаси, каза още Ринтул-Хайнс.

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПО РАЗМИНИРАНЕ

Отстраняването на мини и други неексплодирали боеприпаси, които покриват 26% от територията на Украйна според правителството, вероятно ще отнеме десетилетия, каза Майкъл Тире, европейски програмен мениджър за Службата за отстраняване на оръжия към Държавния департамент на САЩ.

Млечната ферма на Андрий Пастушенко в Югоизточна Украйна, където той отглежда фураж за едър рогат добитък и слънчоглед, е осеяна с кратери и бивши руски бункери.

Въпреки че Украйна си върна района през ноември, руските сили редовно обстрелват фермата му от другата страна на река Днепър разпръсквайки неексплодирали боеприпаси, каза той.

„Нужни са ни много месеци, за да изчистим всичко и да продължим да работим, може би години“, каза Пастушенко.

„Няма помощ, защото сме на първата линия на огъня. Никой няма да помогне, докато това е военна зона.“

В момента не се работи по разминирането на ферми в Херсонска област поради ограничен брой специалисти, каза Александър Толоконников, говорител на Херсонската областна военна администрация.

С толкова малко налична помощ, зърнената компания Nibulon създаде малко подразделение, посветено на разминирането на земите си в Южна Украйна, процес, който се очаква да продължи десетилетия, каза Михайло Ризак, заместник-директор на Nibulon.

Има друг дългосрочен проблем за селскостопанския сектор на Украйна, който представляваше 10% от нейния брутен вътрешен продукт преди войната. Това са щетите по пътища, железопътни линии и друга инфраструктура, оценени на 35,3 милиарда долара и нарастват, каза през октомври Киевското училище по икономика.

„Хората смятат, че щом бъде постигнат мир, продоволствената криза ще бъде разрешена“, каза Кейтлин Уелш, директор на глобалната продоволствена сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. 

Финансите на фермерите също са в отчайващо състояние, каза Дмитрий Скорняков, главен изпълнителен директор на HarvEast, голяма украинска селскостопанска компания.

Много фермери могат да оцелеят тази година, живеейки с доходите от една страхотна година точно преди войната, каза Скорняков, но той прогнозира, че до половината ще имат сериозни финансови проблеми, ако конфликтът се проточи до 2024 г.

"В момента бъдещето е от сиво към тъмно."

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук