Украйна с нов ход срещу България, този път на фона на НАТО

В НАТО и ЕС Украйна си намери нов враг. Този път Киев успя да се скара с България. Конфликтът е предизвикан от желанието на Украйна да раздели района, в който българската общност живее компактно, пише pogled.info.

Така той не само ще бъде разделен, но и ще загуби етническото мнозинство в новите териториални образувания. По-рано Киев вече се скара с Будапеща заради унгарците, живеещи в Украйна.

Въпреки това, след подобни думи, украинските дипломати незабавно промениха своя тон и призоваха София да разреши всякакви въпроси „чрез конструктивен диалог“, в съответствие с принципите на приятелството и добросъседството, които „традиционно съществуват между Украйна и България“, обобщиха в Министерството на външните работи.

Кавгата беше предизвикана от апел, отправен от българския парламент, който изрази загриженост за съдбата на етническите българи, живеещи в района на Одеса.

В хода на административно-териториалната реформа одеските власти ще съкратят Болградска област, в която сега българската общност живее компактно.

По неофициални данни те достигат 300 хиляди, тоест съставят по-голямата част от населението на региона. Властите ще го разделят на пет части, в резултат на което българите навсякъде ще са малцинство.

Българският парламент призова Министерския съвет да предприеме мерки за поддържане на целостта на общността, по-специално да организира спешна междуправителствена среща с украинската страна.

На свой ред заместник-председателят на парламента, лидерът на партия "Национален фронт за спасението на България" Валери Симеонов не скри изненадата си от решението на Киев, защото мнозинството украински българи са верни граждани на украинската държава. Решението „да се разтвори българското население от региона на Болград ще бъде сериозен удар за най-голямата ни чуждестранна общност и ще обезличи българската диаспора“. Симеонов заплаши, че София ще престане да подкрепя идеята за присъединяване на Украйна към Европейския съюз и НАТО.

Българският общественик, бивш депутат Светлана Шаренкова счита твърдението на Министерството на външните работи на Украйна за неадекватно.

„Преговорите за Болградска област продължават от доста време, дори когато проектът на териториално-административното деление само се обсъждаше. Украинските дипломати дадоха обещания, че българската общност няма да бъде разделена “, каза Шаренкова.

Когато този въпрос е обсъден по дипломатически път, тя припомни, Киев не е обиден и не нарича действията на София намеса във вътрешните работи. Заслужава да се отбележи обаче, че публично Порошенко не е давал никакви гаранции, за да запази Болградска област непокътната.

Ръководителят на Българския евразийски институт по геополитика и икономика Пламен Милетков нарече настоящия спор следствие от политиката на бившия министър на външните работи на България Кристиан Вигенин, който на преговорите с тогавашния президент в Украйна Петро Порошенко „продава нашите българи“.

"Въпреки това България има мека политика, тя няма да блокира сътрудничеството с Украйна", каза Милетков, като предполага, че Киев и София ще могат да намерят общ език.

Киевският политически анализатор Андрей Золотарев смята това, което се случва, за демонстрация на имперски амбиции на украинските ура-патриоти.

„За Украйна скандалите със съседите стават норма. Това не е изолиран случай, а тенденция, която формира определено отношение към страната в рамките на Европейския съюз. Това изхожда от тезата, че украинците са титулната нация и всички останали трябва да мълчат. Но, мисля, че след известно време ще излеят кофа със студена вода върху хората с такава позиция“, заяви Золотарев.

„Ако Киев е достатъчно умен да не се задълбочава, инцидентът скоро ще бъде уреден. В противен случай Украйна трябва да очаква сериозни последици на равнището на ЕС. Например, в случай на разглеждане на следващия въпрос за сътрудничество, гласът на България може да се окаже решаващ “, обясни източникът. Москва смята, че поведението на Киев по отношение на етническите малцинства трудно може да бъде наречено „имперски обноски“.

„Ако считаме Съветския съюз за империя - което правят много хора - тогава в тази империя имаше значително повече книги, публикувани на украински език, отколкото сега в независима Украйна. Съветската „империя“ гарантира запазването на националните езици и култури на всички народи, дори и най-малките “, заяви Константин Затулин, първи заместник-председател на Държавната дума по въпросите на ОНД.

"Начинът, по който се държи украинското правителство, не е имперска амбиция, а пряката му противоположност: тесногръдият национализъм."

„Украйна не иска да признае за себе си, че нейната територия е „сложна“, наподобяваща черга от кръпки. Неумолимото желание на Киев да изгради всичко  според модела на единна държава доведе до конфликти с всички съседи, чиито диаспори исторически пребивават на украинска територия, оплака се Затулин.

„Опит за обединяване на страната, за премахване на нейното национално многообразие вече доведе до конфликта в Донбас. Второ, това доведе до проблеми със западните съседи“, допълни той.

По-рано Украйна многократно се караше със западните си съседи, да не говорим за Русия. Най-сериозният конфликт възникна между нея и Унгария - както знаете, украинските власти практически забраниха училището на езиците на националните малцинства.

Взаимоотношенията с Полша са трудни. Причината за това беше решението на Киев да обяви националния герой лидера на украинските националисти Степан Бандера.

„Сега редът дойде на България. Всички права на самоуправление на българските общности в Одеска област ще преминат под ножа, административното деление се преразглежда “, заяви Затулин.

„Едва ли е възможно да се види личното отношение на Зеленски в това. Явно се интересува само от запазване на властта. Той се отнася с националните проблеми с изключителна лекота - преди всичко с проблема с руския език в Украйна“, допълни той.

Според депутата източноевропейските съседи могат да отговорят на Украйна асиметрично: „Унгария, като член на НАТО и ЕС, вече блокира всички инициативи на Украйна, свързани със сближаването със западните структури. България би могла да направи същото. "

Бившият депутат от българския парламент Шаренкова обаче смята, че София все още не е готова за такъв остър конфликт с Киев.

„Парламентът прие декларацията си с представяне на националистически и патриотични сили. Това в никакъв случай не е позицията на управляващата партия. Нямаме директни лостове за натиск върху Киев, само чрез структурите на ЕС и НАТО. Но щабът на НАТО също няма да се намеси, защото се интересува само от отношението на Русия с Украйна, а не с България “, заяви Шаренкова.

Според нея Брюксел също няма да помогне на София, „защото никой не се интересува особено там от самата България. Какво може да кажем за етническите българи в Украйна“, заключи тя.