US-анализатор попиля Ердоган: От политиката му останаха само руини

До неотдавна Анкара стремително изглаждаше отношения с околните страни на принципа „нула проблеми със съседите” и постепенно се превръщаше в доминиращ фактор в региона. Външната политика на Турция вдъхваше уважение и респект, сега от нея са останали само руини, пише американското списание Foreign Policy.

Според автора на публикацията Анри Джей Барки, специалист по Близкия Изток, това е класически случай за употреба на мека сила чрез демократизация и икономически реформи вътре в страната заедно с проницателна дипломация, която позволяваше на Анкара да играе роля на посредник в регионалните конфликти.<br /> <br /> &bdquo;Сега тази политика лежи в руини. Тя стана жертва на неочакван завой в &bdquo;арабската пролет&rdquo;, особено в Сирия, на високомерие и пропуски във вътрешната политика&rdquo; &ndash; констатира Барки. Той отбелязва, че Анкара си е развалила отношенията с всички свои регионални съседи, а също със САЩ, ЕС и Русия.<br /> <br /> Барки изброява събитията, след които Турция започна да отстъпва позициите си и причините за това.<br /> <br /> Когато през 2010 г. започна &bdquo;арабската пролет&rdquo; и в много страни в региона започнаха въстания, турските власти решиха, че Турция може да стане главна държава в региона, като &bdquo;управлява вятъра на промените в Близкия Изток. Триумфът не продължи дълго - като първият удар беше нанесен от Египет, където ислямисткото правителство на &bdquo;мюсюлмански братя&rdquo; беше свалено.<br /> <br /> Амбициите на Турция удариха на камък и в Сирия. Според Барки, &bdquo;Сирия промени всичко&rdquo;.<br /> <br /> След масовите безредици и започналия метеж в Сирия през 2011 г. турският лидер Ердоган се отвърна от своя съюзник и семеен приятел Башар Асад. Публично го нарече диктатор, който няма да се задържи повече от няколко месеца и призова да бъде свален. Това обаче не се случи.<br /> <br /> Несъответствието между желанието да бъде заменен Асад от протурския алианс със сунитски възгледи и от друга страна реалността изкара Ердоган от равновесие, констатира Барки.<br /> <br /> Турският президент започна да критикува САЩ заради отказа от намеса в сирийския конфликт. Анкара започна да пропуска радикални ислямисти на територията на Сирия през своята граница, което усложни отношенията с Вашингтон. После се сформираха екстремистки групировки от рода на &bdquo;Фронт ан-Нусра&rdquo;. Така с мълчаливата подкрепа на Турция се роди и разрасна ИД.<br /> <br /> Именно събитията в Сирия нанесоха &bdquo;смъртоносен удар&rdquo; по мирния процес с кюрдите. По време на конфликта в САР разшириха своето влияние сирийските кюрди (Демократичен съюз в Сирия), които подкрепят Кюрдската работническа партия (ПКК). Освен това Демократичният съюз спечели за своята кауза САЩ и неговата поддръжка. Ердоган изригна и нарече тази партия по-опасна от ИД. През февруари 2015 г. турският президент анулира споразумението с ПКК и възобнови войната против кюрдите.<br /> <br /> Барки обръща внимание, че кюрдите подкопали вътрешните и външните позиции на Ердоган, но той се оказал в истинска безизходица след намесата на Русия в сирийския конфликт на страната на Асад.<br /> <br /> Върхът на грешките беше свалянето на руския самолет Су-24, който отприщи редица мерки на Москва в икономическата, политическата и военната сфера. &bdquo;Ердоган недооцени Путин. Решението да се атакува самолетът произтичаше от неговото недоволство от провалите в Сирия и от наблюденията как Русия и Иран преуспяват в подкрепата на полуразбитата сирийска армия в нейната борба с турските съюзници в Сирия&rdquo; &ndash; счита експертът.<br /> <br /> Барки прави важен извод: турската политика вече няма отношение към Турция, тя е свързана лично с Ердоган. Неговото всемогъщество, неговата позиция, която не може да бъде подложена на съмнение говорят, че външната политика на Турция е плод на неговия светоглед, на неговите капризи и лични предпочитания.<br /> <br /> В близко време на Ердоган му предстои да се сблъска с три сериозни предизвикателства. Първо, за неговия неистов стремеж да превърне Турция в президентска република; второ, конфликтът с кюрдите; трето, възможна ескалация на конфликта в Сирия. В нещо може дори да преуспее &ndash; поне в създаването на президентска република, обаче това ще доведе до още по-голямо противопоставяне на възгледите както вътре в Турция, така и между Анкара и нейните традиционни съюзници.<br /> <br /> <strong>Превод и редакция: БЛИЦ</strong><br /> &nbsp;