В Италия открай време по ключовите места във властта са хора на преклонна възраст, констатира вестник „Република“. На Апенините, повече от която и да е друга европейска страна, командват възрастните хора.
Бившият държавен глава Карло Адзелио Чампи остави президентския дворец „Куиринале“ на 86-годишна възраст. Настоящият обитател на двореца Джорджо Наполитано пък влезе в него на 81 години. Бившият премиер Романо Проди беше на 69 години, когато излезе от изпълнителната власт. Сегашният премиер Силвио Берлускони пък неотдавна навърши 72 години. Почти 20 години е разликата във възрастта на италианския премиер и средната възраст на колегите му в Европа.
Тези дни имаше доста полемики около предлагането за шеф на Парламентарната комисия за надзор над националната телевизия РАИ на 85-годишния Серджо Дзаволи. Или с други думи, „един политически мъж на над 80 години в Италия не е новост“, коментира изданието.
Мнозина се питат защо в Италия във възрастта, в която в другите професии кариерите вече са напълно изконсумирани, в политиката се достига върха в кариерата. И дали е основателно притеснението, че твърде многото възрастни политици не са най-добрите интерпретатори на новото в обществото?
Песимистите обясняват високата възраст в италианската политика с това, че тя е огледало на негативните страни в пазара на труда, където напредването в кариерата става не заради заслуги, а заради възраст.
Според различни проучвания и статистики едва 15 на сто от заплащането на шефовете на италианските компании е свързано с техните заслуги. Останалата част зависи от „кариерата“ им, или с други думи, от възрастта, добрите връзки, способността да се оправят винаги и с всички.
На практика отношението към продукта на фирмата идва на последно място. Такова е и обяснението за огромните парични обезщетения, получавани от напускащите шефове на най-губещите компании като „Алиталия“ или „Държавните железници“./Pronto Sofia