Бурните политически събития в края на миналата година в Италия разпалиха страстите и вдигнаха до кресчендо тона на, и без това цветистия, медиен жаргон. Българските метафори обогатяват жаргона на Апенините, но очевидно не правят добра реклама на България.
Определението &quot;български&quot; се използва в италианския език още от годините на Студената война, но и днес в крайно отрицателен смисъл.<br /> <br /> Военните и спортни сравнения и метафори бяха най-използвани от италианските медии през последната година, която ще запомним с бурните политически страсти. &quot;Опозицията устрои засада&quot;, &bdquo;Берлускони в атака&quot;, &bdquo;Президентът отвръща на удара&quot;, но най-натрапващото нарицателно се оказа определението &quot;български&quot;.<br /> <br /> Употребата му се появява в годините на Студената война и дори влезе в Тълковния речник на италианския език, където четем, че &quot;български&quot; е равнозначно на сиво, безлично и най-вече без съпротива. Появата му в италианския се обяснява с някогашния имидж на България като най-верен съветски сателит.<br /> <br /> По онова време италианците са шокирани от резултатите в българските избори, на които комунистите редовно получаваха 99%. Оттогава нарицателното bulgaro или bulgara се употребява с още едно значение: че нещо е минало при пълно мнозинство и без опозиция.<br /> <br /> &quot;Признавам, че ми се е случвало да го използвам. Лично аз обаче никога не свързвам тези изрази с нацията и държавата България. Като се замисля би станал истински скандал, ако за нарицателно се използва &bdquo;еврейско&quot; например. За съжаление инерцията с българските метафори засега изглежда непреодолима&quot;, смята журналистът Джерардо Пелози.&nbsp; <br />