В Китай зрее невиждан скандал заради Илон Мъск
Потребители в китайската социална мрежа Weibo избухнаха заради космическите амбиции милиардера
Китайските граждани се нахвърлиха онлайн срещу космическите амбиции милиардера и основател на Tesla Илън Мъск в понеделник, след като Китай се оплака, че тяхната космическа станция е била принудена да предприеме маневри, за да избегне сблъсък със сателити, изстреляни от програмата Starlink на Мъск, съобщава "Ройтерс".
Сателити от Starlink Internet Services, подразделение на аерокосмическата компания на Мъск SpaceX, имаха две "близки срещи" с китайската космическа станция на 1 юли и 21 октомври, според документ, представен от Китай по-рано този месец в космическата агенция на ООН.
"От съображения за сигурност китайската космическа станция въведе превантивен контрол за избягване на сблъсък", се казва в документ, публикуван на уебсайта на Службата на ООН по космическите въпроси. SpaceX не отговори веднага на искане за коментар.
В публикация в подобната на Twitter платформа Weibo в понеделник, потребител коментира, че сателитите на Starlink са "само куп космически боклуци", докато друг ги описа като "американски оръжия за космическа война".
С близо 30 000 спътника и други отломки, които обикалят около планетата, учените призоваха правителствата да споделят данни, за да намалят риска от катастрофални космически сблъсъци.
Само SpaceX е разположила близо 1900 сателита, за да обслужва своята широколентова мрежа Starlink и планира още.
"Рисковете от Starlink постепенно се изясняват, цялата човешка раса ще плаща за неговите бизнес дейности", каза потребител в Weibo.
Американската космическа агенция НАСА бе принудена внезапно да отмени разходка в космоса в края на ноември, позовавайки се на рисковете, породени от космически отломки. Мъск туитира в отговор, че орбити на някои сателитни на Starlink са коригирани, за да се намали рискът от сблъсъци.
Китай започна строителството на космическата станция през април с изстрелването на "Тианхе", най-големият от трите му модула. Очаква се станцията да бъде завършена до края на 2022 г. след четири мисии с екипаж.