В Македония започва важен дебат, свързан с промяната на името

Македонските депутати се събират от сряда, за да гласуват за промяна на името на страната си, за да уредят дългогодишния спор с Гърция и да отворят пътя към членство в НАТО и ЕС, пише AFP, цитирана от "Фокус". Но преминаването към "Република Северна Македония" е трудна задача, включваща четири конституционни изменения и подкрепата на две трети от 120-членния парламент

Коалицията, ръководена от Социалдемократите, сама по себе си няма необходимия брой депутати. Но ако промяната премине, Атина обещава да вдигне ветото си върху опитите на Скопие да се присъедини към НАТО и Европейския съюз.

Гърция блокира този път, откакто Македония се отдели от бивша Югославия през 1991 г., тъй като, както се казва, името Македония трябва да се прилага единствено към собствената ѝ северна провинция, припомня агенцията.

За гърците Македония събужда национална гордост като люлка на древната империя на Александър Велики - наследство, което те ревниво пазят.

Въпреки че консултативният референдум в Македония през септември подкрепи промяната на името с 90 процента, критиците отхвърлиха резултатите като невалидни, като се има предвид, че повече от две трети от гласоподавателите не взеха участие.

Зоран Заев, македонският премиер-социалдемократ не разполага с необходимото парламентарно мнозинство за промяната на името, дори и с подкрепата на съюзниците си от етническите албански партии.

Те се нуждаят някои депутати от ВМРО-ДПМНЕ да нарушат партийната си позиция и да ги подкрепят, както това се случи по време на гласуването, стартирало процеса през ноември.

По този повод правителството освободи трима депутати, задържани заради участие в сблъсъците през април 2017 г. в парламента, когато няколко депутати, включително Заев, бяха нападнати.

През декември правителството вдигна залозите, като прие закон за амнистията за тези събития. От 25-те души, които са се възползвали от амнистията досега, четирима са депутати от ВМРО-ДПМНЕ.

Но дори ако Македония одобри промяната на името, тя трябва да бъде гласувана и от гръцкия парламент. Докато повечето депутати в македонската ВМРО-ДПМНЕ са твърдо против промяната на името, партията бе разтърсена от позицията на някои от членовете им по време гласуването през ноември, които подкрепиха промените в конституцията.

Бившият премиер Груевски напусна Македония през ноември, за да избегне двегодишна присъда за злоупотреба с власт, получавайки убежище в Унгария. Десният президент на Македония, Георге Иванов, е гласният противник на предложената промяна на името и продължава да говори против промяната, пише агенцията. Но македонската конституция постановява, че ако мярката бъде приета с мнозинство от две трети, той няма друг избор, освен да подпише в закона.