За да чуе и да разбере светът за мъките македонски и неправдите, причинявани на Македония от векове, предлагам в кабинета на Никола Груевски да бъде създаден специален отдел за писане на писма до съседните и световните политици и държавници. Окуражени от ефекта и големите резултати от писмата до Караманлис и неговия отговор и от писмото до ЕС, Груевски трябва да напише подобни писма до повечето лидери на съседните страни и по света.
Спешно трябва да се изпратят серия писма до българския премиер Сергей Станишев и до президента на България Георги Първанов, не по-малко остри писма трябва да се изпратят и до ръководството на Сърбия, президента Борис Тадич и премиера Мирко Цветкович. За всеки случай по едно твърдо писмо трябва да се изпрати и до албанския премиер Сали Бериша, и до турския Реджеп Таип Ердоган, а след това можем да изнесем и по една лекция по история на френския президент Саркози, на британския премиер Браун, на канцлера Меркел и разбира се накрая на Джордж Буш и Путин и Медведев. Нека се отворят всички въпроси за Македония, нека чуе светът под какъв постоянен световен заговори се намираме. Това се казва в материал на Ерол Ризаов, публикуван в македонския “Утрински вестник” под заглавие “Докъде стигат писмата на премиера” и подзаглавие “Писмата на премиера Груевски намериха подкрепа само в Македония”.

Засега писмата на премиера Груевски имат подкрепа само в Македония и в македонските медии, а от ЕС и от Гърция естествено пристигат само негативни коментари и реакции на тези писма. Лоши отговори дойдоха и от някои, на които не сме изпратили писма като например Америка, Франция и Германия. Как се осмеляват да ни отговарят негативно, без да сме им писали. От Букурещ /срещата на върха на НАТО през април – бел.ред/ насам в международен план Македония ускорено и драматично губи надпреварата с Гърция за международна подкрепа. Нашите позиции след Букурещ са много по-лоши, пише авторът. Предлагам Груевски да свали маските и на Сергей Станишев, и на Георги Първанов, да им напише за тяхното двуличие и византийската им политика, защото от една страна се правят на наши приятели, а от друга в Брюксел вече ни правят сериозни спънки. Груевски трябва открито да каже на Станишев да се признаят малцинствените права на македонците в България. Да кажем открито на България, че подмолно поставя въпросите за езика и продължава да ни присвоява историята. Груевски трябва храбро да поиска от българите обезщетения за престъпленията от Втората световна война, които те извършиха в Македония като окупатори. Ще бъде голям шок в България, по-голям от този в Гърция, се казва в материала. Със сръбските лидери Тадич и Цветкович трябва остро да поставим въпроса за признаването на Македонската православна църква, за “Прохор Пчински” и други териториални проблеми. На Сали Бериша трябва да обърнем внимание да признае правата на македонците в Албания и да намали патернализма. На Хашим Тачи от Косово трябва да му се каже, че признаване няма да има, докато не се делимитира границата”, продължава да изброява авторът. В Македония никой не се интересува от крайния резултат от тази кореспонденция на премиера. Кой се тревожи, че при разрешаването на големите междудържавни проблеми резултат дава само тихата и упорита дипломация, която включва много двустранни срещи, компромиси, толерантност, мъдрост и знания, посредници, преговори и споразумения, които продължат често много по-дълго, преди да бъдат публично огласени, посочва авторът. Много е погрешна тезата, която се пропагандира в последно време и то от хора, близки до правителството – да не се бърза с евроатлантическата интеграция. Демек закъсняваме с години и защо сега да бързаме и да правим ненужни компромиси, се казва в публикацията. /БЛИЦ