В Унгария: Бърза рехристиянизация на училищата

Няколко дни преди папа Франциск да отиде в Будапеща, Франс прес посети едно от училищата, станали частни, за да могат да се ползват от примамливите държавни субсидии. То се намира в Ходмезьовашархей, град в Югоизточна Унгария.

„Ние сме под попечителството на Сестрите доминиканки от септември миналата година“, казва пред Франс прес директорката Андреа Мoдяр в огрения от слънцето училищен двор, под сянката на вековен дъб.

По стените на класните стаи вече има кръстове, а молитви и уроци по основи на вярата стават част от седмицата на около 400 ученици, въпреки че „те не са задължителни“ и че учебната програма, фокусирана до голяма степен върху музиката, „не е променена“, уверява директорката.

Мoдяр споделя, че „общуването с диоцеза е по-малко бюрократично и по-сърдечно“, отколкото с ректората, че в училището са дошли млади преподаватели и че получаването на средства от държавата е направило възможно освежаването на интериора с нова боя, като се очакват още реновационни проекти.

Родителите, които са одобрили с гласуване тази промяна, казват, че и те са много доволни, подобно на Илдико, която не пожела да разкрие фамилията си. Според нея в училището има „отлична атмосфера и отдадени преподаватели“

Добри християни

Унгарският премиер националист Виктор Орбан, който се върна на власт през 2010 г. с амбицията да насърчава християнските ценности, изтрити от десетилетия комунизъм, води уникална за Европа политика, която е в сърцето на неговата „консерваторска революция“.

Пренебрегвайки религиозната неутралност на държавата, Орбан, който е потомък на калвинисти, но твърдеше, че не е религиозен и чак през последните години изгради силни връзки с Католическата църква, се застъпи за идеята Бог да бъде споменат в новата унгарска конституция.

Според премиера „образованието трябва на първо място да бъде работа на институции, ръководени от Църквата“, заяви през 2016 г. тогавашният шеф на канцеларията на Орбан Янош Лазар, като изтъкна, че според Орбан „учениците трябва да се научат да бъдат добри християни и добри унгарци“.

На хартия е постигнат успех: В Унгария преди комунистическия период малко над 20 процента от училищата са католически, в началото на новия век католическите училища са пет процента, а през 2018 г., с дадения от правителството тласък, процентът се е покачил до 18, изтъква социоложката Криста Ерче, която изучава образователната система. Въпреки числата обаче рехристиянизацията е изкуствена, казва тя.

На практика в Унгария няма католическа традиция като тази в Полша: при последното голямо преброяване през 2011 г. само 39 процента от унгарците са се самоопределили като католици, а 11 процента като протестанти. Само 15 процента от вярващите присъстват на църковните служби.

Макар преброяването, планирано за миналата година, да бе отменено заради пандемията, експертите са единодушни, че числата не са се променили под влиянието на Орбан.

Гетоизация

Положението с училищата обаче значително се промени. Далеч от християнските идеали за равенство и подпомагане на слабите, за които твърдят, че се борят, някои училища под ръководството на Църквата, „провеждат драстична селекция, като привилегироват учениците от заможни семейства“ и не допускат най-бедните и ромите, подчертава Ерче.

„Проблемът е, че, паралелно с това, правителството оставя положението в държавните училища да се влошава“, сигнализира тя, като твърди, че е налице „гетоизация“.

Кметът на града също изразява безпокойството си от „сегрегацията“, генерирана от сегашната система. „Смятам за несправедливо училищата, ръководени от Църквата, да получават повече субсидии от обществените институции“, казва пред Франс прес Петер Марки-Зай, който през 2018 г. изненада с победата си на изборите срещу кандидат на Фидес, партията на Виктор Орбан.

Разликата с течение на времето се увеличава: „през учебната 2017/2018 г., за ученик, посещаващ училище, управлявано от Църквата, са се отделяли 200 хиляди форинта (570 евро)“, а за ученик от държавно училище се е харчела само една четвърт от тази сума, става ясно от проучване, публикувано от Института за бюджетна отчетност на Будапеща.

Макар някои представители на църковната йерархия да наблюдават с растящо безпокойство засилващото се влияние на държавата, създаващо риск от политическото инструментализиране на религията, Виктор Орбан се надява, че папата, с когото ще се срещне в неделя, ще оцени положително усилията на Унгария, която се противопоставя на дехристиянизацията на Европа.

Източник: БТА