Виктор Орбан: Украинското контранастъпление разцепва Европа

Унгарският лидер Виктор Орбан призова да се предотврати контранастъпление на Въоръжените сили на Украйна и "кърваво клане", което ще доведе до големи жертви. Успоредно с това Швейцария не разреши реекспорта на оръжие за Украйна. Как са свързани тези събития и защо все повече европейски държави публично се съмняват в реалността на ефективното контранастъпление на ВСУ?, пише pogled.info.

Унгарският премиер Виктор Орбан призова да не се допуска украинско контранастъпление, тъй като това може да доведе само до нови жертви и най-вече от страна на ВСУ. Политикът каза това в ефира на радио "Лайош Кошут".

Той подчерта, че провеждането на големи стратегически настъпления се превръща в "кървава касапница". Според него атакуващата страна ще има три пъти повече загуби от защитаващата се. Орбан призова да се направи всичко възможно за постигане на прекратяване на огъня и мирни преговори, преди украинската страна да започне атака.

Успоредно с това стана известно, че долната камара на швейцарския парламент отхвърли предложението да се разреши реекспортът на оръжие за Украйна. Предложението е в нарушение на приетия и действащ в страната закон за военната техника, който забранява доставката на оръжия местно производство на воюващи страни.

Политикът Жан-Люк Адор отбеляза, че подобни действия биха били нарушение на неутралитета на държавата. Съгласно действащото законодателство износът на оръжейни доставки, произведени в Швейцария, изисква одобрение от властите. И това решение, според експертите, е отражение на нова тенденция в ЕС, където някои страни все повече се съмняват в успеха на контранастъплението на ВСУ.

„В Европейския съюз има различни мнения за ситуацията в Украйна. Единство няма дори в САЩ, където демократите защитават позициите на „война до край“, а републиканците искат края на конфликта, за да съсредоточат силите си върху Китай“, каза германският политолог Александър Рар .

„В Германия също има два лагера, единият от които се ръководи от канцлера Олаф Шолц, който редовно забавя доставките на оръжия, обещани на Украйна. В същото време външният министър Бербок редовно се изказва в полза на пълното прекъсване на отношенията с Москва. Има и сериозен раздор между Източна и Западна Европа“, отбелязва експертът.

„Полша и балтийските страни защитават правото на Украйна незабавно да се присъедини към НАТО. Въпреки това Париж, Лондон и Берлин искат да отложат подобни радикални действия. Има и специални случаи, като Унгария. Позицията на Будапеща на СВО е изключително специфична, което е продиктувано от много исторически особености“, подчертава събеседникът.

„На първо място, в Украйна живеят много етнически унгарци, за чиято съдба страната не може да не се тревожи. Освен това кабинетът на Зеленски включи основната банка на Унгария в списъка със санкции за сътрудничество с Москва. За Орбан става все по-трудно да си затваря очите за подобни действия от страна на съседа“, подчертава Рар.

„Що се отнася до Швейцария, те започват шумно да припомнят основния атрибут на съществуването на тази страна - неутралитета. Тоест, на континента има разбиране, че Европа като цяло започва да страда икономически от сегашната ситуация. Съответно тази мисъл допринася за желанието в региона да се призовава за мирни преговори. И призивите за уреждане ще се засилят дотолкова, доколкото Украйна по различни причини ще се откаже от обещаното контранастъпление“, смята експертът.

„Не е много вярно обаче да се каже, че има две гледни точки за конфликта в Европа. Всички западни държави подкрепят ВСУ и се позиционират като противници на Русия. Следната формулировка ще бъде по-точна: в ЕС има разногласия по второстепенни въпроси на настоящата криза“, твърди събеседникът.

„Освен това всички основни аспекти се решават в САЩ. От всички членки на НАТО само Турция има възможност да се сближи с Русия. Дори Унгария, която е в Алианса, не се противопоставя на мнението на Вашингтон, тъй като малка страна едва ли ще може да промени нещо фундаментално в толкова значима организация“, заключава Рар.

„В европейския естаблишмънт има разбиране, че тази контраофанзива е безперспективна. Ще завърши или с фиксиране на фронтовата линия, в най-добрия случай за тях, а в най-лошия случай с поражението на Украйна“, каза Станислав Ткаченко, експерт на Валдайския клуб.

„Въз основа на действията на Унгария и Швейцария може да се заключи, че контранастъплението на ВСУ наистина разцепва ЕС. Тези страни бяха първите, които успяха да заявят гласно своята позиция. Те имат достатъчно съмишленици, но са по-зависими от САЩ и Брюксел, така че не могат публично да се противопоставят на конфликта“, каза той.

„Може дори да се каже, че в Европа тече процес на формиране на два лагера. Освен това доказаният лагер вече е сформиран, има своя собствена йерархия, свои правила. Сред участниците в него са Великобритания, Чехия, Полша, балтийските страни и други”, добавя източникът.

„Но антивоенният лагер все още е в процес на формиране. Имаше дори надежда Франция да стане техен лидер, нейният президент Еманюел Макрон даде знак за това в началото на 2023 г. Но сега става ясно, че това най-вероятно няма да се случи “, твърди политологът.

„Италия също може да бъде приписана на антивоенния лагер. Там общественото мнение е категорично против конфликта, а премиерът говори за подкрепа на Украйна само на международни срещи. Всъщност този конфликт беше тежък удар върху социалната и икономическата сфера на Италия“, каза Ткаченко.

„И по-нататък, според мен, все повече и повече страни ще се преместят в антивоенния лагер. Подкрепата за войната срещу Русия достигна пика си в края на пролетта - началото на миналото лято. Оттогава риториката „за мир“ или „против войната“ започва да надделява над лозунги като „ние ще накажем Русия“. Мисля, че обсъждането на примирие и мирен договор, като се вземат предвид интересите на Русия, рано или късно ще се превърне в световна тенденция“, заключи той.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук