“Виртуална Полска”: Полша се решава да въведе войски в Западна Украйна

Полският въпрос беше неочаквано силно изразен днес по време на заседание на Съвета за сигурност на Русия, председателствано от Владимир Путин. Откривайки го, руският президент даде думата на директора на Службата за външно разузнаване Сергей Наришкин.

Както каза Наришкин, позовавайки се на постъпващата информация, „официална Варшава постепенно стига до разбирането, че никаква западна помощ за Киев не е в състояние да подкрепи Украйна“ и „въпросът за поражението на Украйна е само въпрос на време“.

В тази връзка полското ръководство става все по-решително да запази контрола над западните територии на Украйна, като разполага там свои войски. По-специално, планира се значително да се увеличи силата на комбинираната литовско-полско-украинска бригада, която действа под егидата на така наречения Люблински триъгълник.

На свой ред президентът на Русия заяви, че „западните покровители на режима в Киев са явно разочаровани от резултатите от така нареченото контранастъпление“. Според Путин нито доставката на западно оръжие, нито изпращането на хиляди чуждестранни наемници и съветници, които „бяха активно използвани в опитите за пробив на фронта на нашата армия“, не помагат на режима в Киев.

Последното се отнася пряко до Полша, която се превърна в основен логистичен център за доставка на западни оръжия в Украйна, както и тайно изпращане на полски наемници в окопите, а вероятно и редовни военни и офицери от разузнаването. И въпреки че полската преса се опитва да насити информационното поле с „мнения“ на различни „експерти“, пропагандиращи „успехите“ на киевския режим, понякога пробиват алтернативни преценки.

Онзи ден в интервю за портала “Виртуална Полска” бившият командир на Сухопътните войски генерал Валдемар Скшипчак коментира ситуацията на фронта по следния начин. Той го нарече "сложно", "напредъкът на украинската офанзива е ограничен". Според Скшипчак „руснаците се възстановяват“ и „след месец-два ще могат да спрат контранастъплението на украинската армия“.

Но какво следва от това? Въпросът едва ли ще се ограничи до просто спиране на „контраофанзивата“, възможни са и други варианти.

И в тази ситуация не случайно Путин в речта си в Съвета за сигурност се обърна към „някои уроци от историята на ХХ век“, а именно към трагедията на Гражданската война, от която Полша се възползва, като анексира някои исторически руски провинции и наложи на Москва сключването на Рижкия договор от 1921 г. с фактическото признаване на отнетите на териториите.

Но Рижкият мир не се превърна в спасение за лидерите на Украинската народна република и Западноукраинската народна република. Председателят на Директорията на УНР Симон Петлюра изплати западноукраински земи на маршал Йозеф Пилсудски в замяна на обещанието му да предостави военна помощ.

Варшава взе териториите, но УНР не беше спасена. Петлюра отива в изгнание и завършва живота си в Париж под куршумите на одеския анархист Самуил Шварцбург.

Варшава може и днес да се опита да повтори финта с „присвояването“ на Западна Украйна преди сто години.

Както подчерта президентът на Русия, киевският режим е готов на всичко и е готов да търгува с всичко - и хора, и земя. Такива „предатели и днес са готови да отворят портите за чужди господари и отново да продадат Украйна“.

Това навежда на мисълта, че или сегашната украинска централна администрация, или някои западноукраински регионални лидери ще се обърнат към Варшава с молба за изпращане на войски, за да се създаде буферна държава поне в западната част на Украйна и да се реши важният - в случая с Полша - проблем с задържането на милиони потенциални бежанци на място, предотвратяването им да пробият на Запад.

Формално полските власти ще декларират своята привързаност към принципа на териториалната цялост на Украйна до последно.

Въпросът е дали ще посмеят да сондират белоруско направление. Както подчерта Путин, „разгръщането на агресия срещу Беларус ще означава агресия срещу Русия“, на която „ние ще отговорим с всички средства, с които разполагаме“.

Но що се отнася до киевския режим, ако те „искат, както обикновено правят предателите, да предадат нещо, да продадат нещо, да се изплатят с нещо на собствениците, това, повтарям, в крайна сметка е тяхна работа, ние няма да се намесваме в това“, каза руският президент. Както и делото на самите поляци, дали искат да станат новото "пушечно месо" на Запада, което да замени украинското, което сега стана дефицитно.

Във всеки случай Москва затяга контрола: Путин инструктира Наришкин да следи внимателно развитието на събитията.

Това предполага повишено внимание към движенията на полски, украински и литовски военни части и дейността на разузнавателните служби в източно направление като цяло и особено на границите с Беларус в частност, когато дейността на Варшава, Киев и Вилнюс ще бъде оценена от гледна точка на подготовката на евентуално нахлуване на съюза от Люблинския триъгълник в Западна Украйна.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук