Високопоставен US дипломат: България е следващата цел на Путин

България е сред прифронтовите държави на НАТО, които са в списъка на Владимир Путин след Украйна, това предупреди американският дипломат У. Робърт Пиърсън, бивш посланик на САЩ в Турция (2000-2003 г.) и президент на American Diplomacy Publishers Inc. Ето какво казва той в интервю за The Hill, цитиран от zashtoto.com

"Многозначителното изявление на Ибрахим Калин, главен съветник и говорител на Ердоган, остана до голяма степен незабелязано в съобщението на съобщението на New York Times за отделните телефонни разговори на турския президент Реджеп Тайип Ердоган на 17 март с украинския президент Володимир Зеленски и руския президент Владимир Путин.

"Въпреки че напълно отхвърляме руската война срещу Украйна, руската гледна точка трябва да бъде изслушана“, каза Калин, „защото след тази война ще трябва да има нова архитектура за сигурност, установена между Русия и западния блок“.

Каква би била „новата архитектура за сигурност“? Изводът е, че трябва да се допусне по-голяма руска сфера на влияние. Това не е гледната точка на Съединените щати и не е гледната точка на НАТО. Алиансът няма намерение да възнаграждава Путин, на думи или на дела, за бруталния му опит да завлече Украйна в руската прегръдка.

Сега обаче НАТО трябва да направи повече от това да се съсредоточи в оказването на помощ на украинците и да защити всеки сантиметър от територията на НАТО. Сега трябва да каже какво е необходимо за европейската сигурност след края на настоящата война.

Ако не го направи, ще окуражи последващи руски опити за сплашване и застрашаване на всички страни на фронтовата линия на НАТО плюс Молдова.

Томас Багер, високопоставен германски дипломат, обобщи това на 27 март в New York Times: „Ние не осъзнахме, че Путин се е оплел в историческа митология и е разсъждавал в категориите на 1000-годишна империя. Не можеш да възпреш някой такъв със санкции.”

Прифронтовите държави на НАТО образуват вдлъбната дъга в сърцето на Европа от балтийските подходи към Санкт Петербург до устието на Дунав. Това е територията, която Путин възнамерява да заеме за своята имперска Русия: Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България, с Молдова, гледаща към Запада, която е извън НАТО, и все пак е в списъка на Путин.

Знаем, че Путин, ако оцелее след като бъде лишен от аурата си заради Украйна, ще направи всичко по силите си, за да засили военното присъствие на Русия доколкото може на запад. Той ще подтикне Минск към по-голямо подчинение на Москва и ще направи присъствието на руските войски почти постоянно, както е в Сирия и Казахстан.
Той ще увеличи дейността си в Калининград и покрай балтийските граници на Русия като оръжие за сплашване срещу балтийското НАТО, срещу Полша и Германия.

Докато НАТО и САЩ пренебрегнаха заплахата му, през декември 2021 г. Путин настоя не само за гаранция, че нито Украйна, нито други бивши съветски държави няма да се присъединят към НАТО, но и че Алиансът ще премахне военното си присъствие в източноевропейските страни членки като Полша, Румъния и балтийските държави, и ще се откаже от всяко разполагане извън Западна Европа, което Русия смята за заплаха за сигурността си.

Един от най-ясните уроци от съвременната европейска история е, че лидерите на демокрациите трябва да вярват в това, което диктаторите и автократите казват, че планират да направят.

Задачата на НАТО е да се справи с това каква трябва да бъде архитектурата на сигурността на Европа, след като войната приключи. Дотогава Путин има да изиграе още от картите си.

Като остава в защитна поза и продължава да бомбардира и обстрелва украински градове, той създава нов замразен конфликт. Той е подготвил обстоятелствата да обяви победа, като „защити“ двете новопризнати „независими републики“. Неговата дипломатическа победа може да дойде от желанието на Украйна в крайна сметка да приеме руските условия, за да избегне безкрайна война.

Санкциите привлякоха заглавия, но ако не постигнат оттегляне на Русия от Украйна, те не са победа за САЩ или НАТО.
Нещо повече, Путин може да добави към дневния си ред за уреждане на спора самите елементи за изграждане на доверие, които САЩ предложиха на 26 януари, за да се справят с руските опасения за сигурността на континента.

Доводът на Путин би бил, че той се съгласи да обсъди тези мерки. Във връзка с прекратяването на войната в Украйна, той би могъл да каже, че сега би бил подходящият момент да се предприемат отново мерките за изграждане на доверие. Той ще се опита да замрази дипломатическите линии толкова ясно, както замразява военните линии, и да обвини Запада за безкрайната война.

Така че не е достатъчно Западът да играе в отбрана. Задачата на НАТО и Европейския съюз е да възобновят обещанието, което мотивира нашата дипломация да сложи край на Студената война – да изградим обединена, цяла и свободна Европа.

Сега е преломната точка, която да обърне посоката на стрелата на историята, сочеща към новата вълнана имперска колонизация. Следващата среща на върха на НАТО трябва ясно да заяви, че демократичното и икономически проспериращо бъдеще за Европа е необходимо за сигурността на нейните държави-членки.

Всички мерки, предназначени да подкопаят, сплашат или застрашат този ангажимент политически, военно или по друг начин, ще бъдат заплаха за Алианса. Нека признаем, че имаме нова цел – и също така да признаем влиянието в световен мащаб на успеха с по-добрата визия за по-светло бъдеще.“