Висш турски генерал с ключов анализ за опита за преврат и флирта на ЦРУ с Гюлен!
Бунтът на поддръжниците на проповедника по нищо не прилича на предишните военни метежи в страната
Бившият началник на Генералния щаб на Турция Илкер Башбуг анализира контрамерките на президента Ердоган и на правителството след неуспешния опит за преврат, и отправи 10 послания. Башбуг даде пространно интервю в телевизионно предаване на CNN Turk, а водещият Ахмет Хакан синтезира заключенията му във в.“Хюриет“ днес.
Според Башбуг бунтът на поддръжниците на Фетхуллах Гюлен по нищо не прилича на предишните военни преврати в страната, които са успявали заради пълното единомислие във въоръжените сили – планът сега е изготвен от структура извън Турция и е осъществен чрез разклоненията на място, но импулсите са различни и мерките срещу този опит трябва да се съобразяват с това, казва Башбуг, цитиран от БГНЕС.
Напразно ли ЦРУ дава шанс на Гюлен – той живее в САЩ, кой друг, ако не разузнаването на ЦРУ да го подкрепя и да му осигури разрешение за престой там, срещу което да го използва, пита риторично Башбуг. Той смята, че действителната мишена на плана за преврат е турската армия – първо тя беше нарочена за провала в борбата с тероризма, но тази теза не издържа и тогава бе подготвен комплот срещу нея, който също се провали, след това се стигна до вътрешната мобилизация на хората на Гюлен и опита за преврат с главната цел отслабване и отнемане докрай мощта на армията, като тук трябва да се мисли за Сирия и вариантите за ново преначертаване на границите.
Бунтовниците са знаели предварително, че са обречени на неуспех и въпреки това са се надигнали поради собственото си отчаяние и безизходица. Президентът Реджеп Ердоган бе оставен сам в съпротивата срещу тези хора години наред, предшествениците му – Тургут Йозал подкрепяше Фетхуллах Гюлен, Бюлент Еджевит се отнасяше със симпатия към него, а Неджметин Ербакан беше дистанциран.
Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ в периода 2002 – 2007 г. следваше тактиката на добри взаимоотношения с тази общност, но с повишено внимание тя да не се цели във въоръжените сили. Този период се характеризира с „Какво поискаха, та не им дадохме“, но после през 2012 – 2016 г. започна войната с тези хора, а в нея Ердоган бе оставен сам срещу всички, изостави го и партията му, и министрите, коментира Башбуг. Според него бунтът не се реализира в командната верига на въоръжените сили, а в инфилтрираните в нея хора на Гюлен, но контрамерките изместиха фокуса и се насочиха изобщо към висшите офицери.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ ЗА ОБСТАНОВКАТА В ТУРЦИЯ!