Военен анализ: Как руснаците научиха сирийците добре да воюват

Арабите са търговски народ, техните камилски кервани със стоки прекосявали не само Сахара, но и цялата северна половина на Африка. Само че те не стават за войници. Едни против други воювали някак си, но отстъпвали пред чуждите армии дори когато имали числено превъзходство. Причината не е поради страхливост, а в неразбирането и пренебрегването на военното изкуство, при това на равнище рефлекси и интуиция. Начинът им на живот сякаш програмирал в гените им индивидуализъм, умение и потребност да се справят по единично, а не в група.

Сирийската кампания не веднъж доказа тази истина. Неразбирането на характера на войната доведе сирийската правителствена армия, която отначало имаше тотално превъзходство, до пълен разгром и я спаси от гибел само намесата на Русия.
 
После буквално обречени на успех операции често завършваха с провал. Арабска им работа! Печален пример е лятната настъпателна операция през 2016 г. към авиобазата Ал-Табка югозападно от Ракка. Едва изминала няколко десетки километра, при първия флангов удар от страна на терористите от АД като по команда сирийската войска се разсипа като войсково образувание и се юрна безредно назад. Плячката за ИД беше огромна.
 
Погромът беше заложен от неподготвения и некомпетентен сирийски Генщаб още при планиране на операцията: не бяха осигурени фланговете с разузнаване и опорни точки. Сирийската армия си просеше разгрома и го получи.
 
Същото се случи и при Палмира през декември 2016 г. - при краткото, но мощно настъпление на ИД бяха изоставени огромно количество запаси от снаряжение и бойна техника. Армията с бягство измина 100 км. назад. Тогава руски военни експерти гласно заявиха, че войниците на Асад искат друг да воюва место тях.
 
Сирийските щабни офицери не планираха достатъчно всеобхватно операциите, те обикновено завършваха с контраудар на ИД по уязвими места на настъпващите войски, което ликвидираше първоначалните успехи или довеждаха до по-малки резултати спрямо планираните за постигане с привлечените сили и средства.
 
Тогава чашата преля и през януари 2017 г. руското ръководство постави пред Башар Асад въпроса цялостното управление на неговите войски и на войната в Сирия да преминат в ръцете на руския Генерален щаб.
 
В резултат беше преодоляна съпротивата на параноика Башар Асад да допусне руснаците на всички равнища в щабовете и войските. Най-после беше сформиран единен и високо професионален щаб, който изцяло пое планирането и контрола за провеждането на всички следващи операции.
 
На Асад му беше набито в главата да изостави досегашната тактика за настъпление, като се откаже от пробиви с тесни клинове. Загубата при Палмира и проблемите с Алепо доказаха, че настъплението трябва да се води само на широк фронт с максимално привлечени сили и средства, с постоянен контрол на фланговете, с ясно дефинирана и съгласувана стратегия с всички видове и родове войски.
 
Боевете за авиобаза Тиас бяха изключително ожесточени и се водиха с променлив успех през целия януари 2017 г., когато от изведнъж и от нищото се появиха множество добре подготвени и надъхани за победа сирийски войски, които превзеха Палмира и освободиха източната част на провинция Алепо, развивайки успеха до излизане на река Ефрат. Сега се очаква те да развият настъплението по десния бряг на реката и да достигнат до обсадения от три години град Дейр ез-Зор. Неговото превземане и на Ракка окончателно ще пречупи хода на войната в Сирия.
 
Три основни фактора обусловиха сегашния победен ход на сирийската армия: Първо, руската дипломация изкопчи от Ердоган съгласие да ограничи експанзията в Сирия (Алепо и Манбидж) и да приеме, че „сирийската земя е за сирийците”; Второ, на най-високо равнище руският Генщаб успя да наложи печеливша стратегия и Башар Асад най-сетне беше поставен на мястото му; Трето, многобройните руски съветници подготвиха сирийските войски („Тигрите” и 5-а бригада) и им вдъхнаха боен дух със своето присъствие в редовете им, с участието на спецназа и с поддръжката от страна на авиацията.
 
Има достатъчно основания за надежди през тази година войната в Сирия в общи линии да приключи и то с минимум пленници. Не се знае какво ще стане с Башар Асад, но Русия си „бетонира” мястото в Сирия и дори вече започна модернизирането на военноморската база в Тартус с цел тя да може да приема самолетоносачи.
 
Публикацията е подготвена от Ганчо КАМЕНАРСКИ (по материали в руския печат)