Военен експерт сравни системите за ПВО на Русия и САЩ

Споровете чия система за ПВО е най-добрата, не отшумяха през последните пет години.

До 2010 г. Съединените щати със своите системи за противовъздушна отбрана “Пейтриът” се считаха за безспорен лидер, а след 2015 г. руските системи за противоракетна и противовъздушна отбрана заеха водеща позиция, пише "Поглед инфо".

Въпреки това споровете не спират - те преминават на нивото на познания за радарите, елементната база, ПВО и ПРО и системите за взаимодействие на ВВС.

Полското издание на Gazeta изрази поредния скептицизъм към възможностите на руската ПВО, публикувайки статия на Мачей Кухарич Rosyjska broń nie jest cudowna. Dba o to fizyka ("Руските оръжия не са чудо. Физиката се грижи за това")

В тази статия полският журналист отново преминава през физическите свойства на радарите, „осъждайки“ системата за ПВО С-400 в невъзможност да стреля по цели под 10 км и да „контролира небето над Варшава и Познан“.

Полският журналист също посочва "изоставането" на Русия в "ключовите области на командването" и посочи най-добрата система, придобита от Полша, а именно системата за бойно управление на противовъздушна и противоракетна отбрана (IBCS), благодарение на която закупените системи за ПВО “Пейтриът” ще осигурят по-добра противовъздушна отбрана. Аплодисменти, завеса.

Разбира се, на хартия или в рекламен клип, всичко изглежда впечатляващо и правдоподобно. Най-доброто доказателство за ефективността на работата обаче е практиката, особено практиката по време на военни действия.

"Да", щастливо ще кажат поляците, "За разлика от С-400, американският “Пейтриът” се сражава и сваля." Няма да отричам известни факти. Да, воюва. Да, сваля. Дори дронове.

Този факт, между другото, беше потвърден през март 2017 г. от генерала на американската армия Дейвид Пъркинс, който ръководи командването за развитие и изпълнение на доктрините на армията на САЩ (TRADOC), когато на симпозиум заяви, че системата за ПВО “Пейтриът” е в състояние да свали квадрокоптер за 200 долара със зенитна ракета.

По този повод много световни медии разкритикуваха американците, че свалят с ракета за милион и половина евтини дронове. Вероятно такъв успех се оказа стимулът, благодарение на който полското Министерство на отбраната купи това „чудо“ от военно-индустриалния комплекс на САЩ за 4,7 милиарда долара.

Но в полската каца с мед попадна лъжица катран. Безупречната репутация на системата за противовъздушна отбрана “Пейтриът” беше развалена от нападението с дронове върху петролните рафинерии в градовете Абкайк и Хураис, собственост на саудитската “Арамко”. Факт е, че тези рафинерии бяха охранявани от системата за ПВО "Пейтриът".

Например, рафинерията “Абкай” се обхващаше от една система за противовъздушна отбрана “Пейтриът” , една система за ПВО “Шахин-II” и три батареи “Скайгард” с шест 35-мм системи за противовъздушна отбрана Oerlikon и три пускови установки за управляеми ракети AIM-7F.

Въпреки тази защита, дроновете успяха да я преодолеят и да причинят щети, които предизвикаха широк резонанс в световните медии и намалиха наполовина производството на петрол в Саудитска Арабия.

Обяснението на САЩ беше, меко казано, неубедително. Специалисти от НАТО и Израел се опитаха да предоставят помощ на сгафилите САЩ, като се заоправдаваха, но не можаха да дадат ясен отговор на въпроса: защо американските системи за противовъздушна отбрана се оказаха безсилни пред атаката с дронове?

Между другото, нападение на дронове или рояк от дронове е тактика, изобретена в САЩ именно за борба със системите за противовъздушна отбрана.

Това ли им е възможността да защитят най-важните петролни съоръжения на Саудитска Арабия от подобно нападение? Според експлоатационните характеристики на американските системи за противовъздушна отбрана и резултатите от техните изпитания - да. Въпреки това, поради редица технически характеристики, познати само на специалистите, вероятността за успех на „атака с дронове“ също беше висока.

Не е тайна, че композитните материали, използвани за създаване на БПЛА, значително намаляват ефективната му повърхност на разсейване (EPR) в обхвата на радара до стойности, равни на 0,02 кв.м.

Следователно, за да разберем причината за „гафа“, ще разгледаме експлоатационните характеристики на комплексите, разположени за отбрана на петролната рафинерия, в сравнение с руските системи за противовъздушна отбрана на късо разстояние с модулен дизайн - ТОР-M2MKM, които във верижната си версия са свалили десетки дронове от различни дизайни в близост до руските бази “Хмеймим” и “Тартус”.

Както се вижда само два комплекса са способни да поразят с EPR 0,02 кв.м. - руският Tор-M2MKM и “Пейтриът”. Руската система за противовъздушна отбрана “Тор” открива тези обекти поради високия потенциал на радарното си откриване.

Така при цели с коефициент на полезно поле от над 0,1 км максималният обхват на откриване е 32 км, а той също вижда цели с коефициент на полезно поле от по-малко от 0,1 км на разстояние 10-15 км.

Друго нещо са системите за ПВО Skyguard и “Шахин-II”, които, уж трябваше да се „специализират“ в дроновете, но възможностите на техните щатни радари не им позволяват да завършат тази бойна мисия.

Зенитно-ракетните системи за ПВО, охраняващи рафинериите в Саудитска Арабия, не са направили нито един изстрел поради своите „технически характеристики“ - те не са виждали целта и съответно не са могли да я обстрелят. Останките на дроновете, участващи в нападението, най-вероятно са в резултат на естествено падане - прелетявайки над 500 км, са изчерпали горивото си.

Ако рафинериите в Абкайк и Хураис бяха прикривани от руската батареяя на системата за ПВО Тор-M2KM, то нейната зона на отговорност и отбрана щеше да бъде 200 kв.м, осигуряваща противовъздушна отбрана от всяка посока.

Освен това системата за ПВО Тор-M2KM е универсален комплекс, автономен боен модул , който може да бъде поставен на всяка платформа със съответната товароносимост, било то автомобилно шаси, автомобилно полуремарке или ремарке, железопътна платформа, корабна палуба, покрив на сградата.

В един такъв комплекс има: радар за откриване на цели, радар за проследяване на цели и ракети, оптично-електронна система за насочване, 8 готови за изстрелване ракети, компютърен комплекс, специално оборудване за военни операции, автономно и резервно захранване, места за командира и оператора, система за поддържане на живота.

Вертикалното изстрелване на зенитните управляеми ракети от катапултен тип осигурява минимално ударно натоварване на всяка платформа, на която е разположен комплексът.

Високата точност на насочване на ракетата към целта, бойната глава, оптимизирана за поразяване на високопрецизни оръжия, и високата средна скорост на ракетите в засегнатата зона осигуряват унищожаването на различни, включително маневриращи, въздушни цели с вероятност поне 0,9. Комплексът осигурява едновременно поразяване на четири въздушни цели с четири ракети.

Оръжията за въздушна атака, които могат да бъдат поразени от системата за ПВО Тор-M2KM, включват: безпилотни летателни апарати (дронове), крилати ракети от всички видове базиране, самолетни бомби, самолети и хеликоптери на противника.

Благодарение на това ракетната система за противовъздушна отбрана може да изпълни високоефективни задачи за директна защита на обекти.

Тор-M2KM е най-младото попълнение в линията на руските системи за ПВО и ПРО. Това, което може да направи, го-могат и по-старите системи за противовъздушна отбрана “Бук” M2/M3, системите за ПВО С-400 и системите за ПВО С-350.

Ако си припомним, че системата за противовъздушна отбрана “Бук”-M2E свали всички крилати ракети над Дамаск на 14 април 2018 г., тогава целият дебат за това дали руските системи за противовъздушна отбрана могат или не могат да свалят цели са празни приказки.

Превод: В.Сергеев