Военен преврат под прикритието на протести спаси режима в Египет

Мубарак служеше на военния режим, но стана пречка поради желанието да издигне сина си

<em>На 11 февруари египетският президент Хосни Мубарак подаде оставка. Управлението бе поето от военен съвет. На 11 и 12 февруари тълпите, събрани на площад &quot;Тахрир&quot; празнуваха падането на Мубарак и триумфа на демокрацията в Египет. На 13 февруари военният съвет суспендира конституцията и разпусна парламента, като обеща новата конституция да бъде ратифицирана чрез референдум и че военните ще управляват 6 месеца или дотогава, докато решат, че са готови да проведат парламентарни и президентски избори.</em><br /> <br /> Мубарак си отива, а военният режим, на който той служеше, драматично засилва властта си. Това не е несъвместимо с демократична реформа. Организирането на избори и подготовката на политически партии и кандидати не е нещо, което може да бъде извършено бързо. Ако военните са искрени в намеренията си, те трябва да направят тези неща. Проблемът е, че ако военните не са искрени, те ще направят абсолютно същите неща. Шест месеца са дълъг период от време, обещанията могат да бъдат забравени.<br /> <br /> От тази гледна точка не знаем какво може да се случи. Знаем какво се случи. Мубарак напусна поста, военният режим остава незасегнат и по-силен от всякога. Според анализаторите от &quot;Стратфор&quot;, реално случващото се в Египет и интерпретацията, давана от външния свят, поразително се разминават.<br /> <br /> <strong>Властта остава в ръцете на режима, а не при тълпите.</strong><br /> <br /> На площада в Кайро имаше големи тълпи от хора, имаше и демонстрации в други градове. Но тълпите бяха ограничени. Никога не се случи на площад &quot;Тахрир&quot; да се съберат повече от 300 000 човека. Макар че това са много хора, те не са нищо в сравнение с тълпите, излезли в страните от Източна Европа през 1989 г. или по време на революцията в Иран през 1979 г. Това бяха сериозни социални сътресения, при които милиони излязоха на улиците. Тълпата в Кайро никога не достигна размер, който да погълне съществена част от града.<br /> <br /> При истинските революции полицията и военните не могат да удържат тълпите. В Египет военните избраха да не се конфронтират с протестиращите, не защото самите военни бяха разделени, но защото бяха в съгласие с основното искане на протестиращите: да се отърват от Мубарак. Доколкото военните са ядрото на режима в Египет, случилото се трудно може да бъде разглеждано като революция.<br /> <br /> <strong>Мубарак и режимът</strong><br /> <br /> Тълпата в Кайро, видяна по телевизиите, не беше основният сюжет в тази драма. Основната драма започна преди месеци, когато стана ясно, че Мубарак възнамерява да направи президент на страната своя 47-годишен син Гамал, който е реформаторски настроен и не е служил при военните. Това се оказа директно предизвикателство за режима. Всъщност Мубарак беше този, който се опита да събори режима.<br /> <br /> Режимът в Египет бе установен след преврат, воден от полк. Гамал Абдул Насър, който следваше модела на Кемал Ататюрк в Турция, който на свой ред се крепеше на армията. Намеренията бяха това да е светски режим с демократични елементи, но гарантиран и изцяло контролиран от военните. Насър вярваше, че военните са най-модерната и прогресивна част от египетското общество и трябва да им бъдат дадени отговорността и властта за модернизирането на страната.<br /> <br /> Насър сне пагоните, а военните останаха твърдина на режима. Всеки следващ президент на Египет - Ануар Садат и Хосни Мубарак, макар формално да бяха избрани на избори от съмнителен характер &ndash; бяха офицери от египетската армия, които на свой ред снеха военната униформа, встъпвайки в политическия живот.<br /> <br /> Решението на Мубарак да номинира своя син представляваше директно предизвикателство за режима. Гамал Мубарак няма кариера на военен офицер, нито е свързан с висшето военно командване, което е реалната власт в страната. Желанието на Мубарак да бъде наследен от сина си на президентския пост хвърли военните в смут и ярост, тъй като видяха властта си застрашена.<br /> <br /> Ако Гамал Мубарак бе издигнат за президент, военният режим всъщност щеше да бъде заменен от наследствена монархия, каквато на практика управляваше страната преди военните.<br /> <br /> Сериозни кръгове от военните предприеха ходове да блокират амбициите на Мубарак и искаха той да се оттегли, за да павира пътя към редовно предаване на властта на насрочените за септември избори, които трябваше да потвърдят продължаването на режима чрез избирането на фигура, приемлива за висшите военни кръгове.<br /> <br /> Настойчивостта на Мубарак да номинира сина си и нежеланието му да се оттегли създадоха криза за режима.<br /> <br /> От ключово значение за анализа на ситуацията е да се разбере, че Мубарак и режимът не са едно и също. Режимът се състои от институции, центрирани във военните, но включва също цивилна администрация, контролирана от военните. Мубарак беше лидер на режима, наследник на Насър и Садат, който с течение на времето започна да разграничава своите интереси от тези на режима. Той се превърна в заплаха за режима и режимът се обърна срещу него.<br /> <br /> Протестиращите никога не поискаха режимът да падне. Те настояваха Мубарак да се оттегли. Това е същото, за което настояваха военни кръгове месеци преди тълпите да окупират централния площад.<br /> <br /> Демонстрациите бяха добре дошли за военните, тъй като така се създаде криза, която направи актуален въпроса с бъдещето на Мубарак. Демонстрациите дадоха възможност на режима да оцелее и да защити собствените си интереси.<br /> <br /> Може да се смята, че хората, които влизат в сегашния военен съвет, който управлява страната, дължат кариерата си на Мубарак и са били негови приятели. Загадка е кой на коя страна е застанал. Това, което се знае е, че мнозина в армията са били против Гамал, но не са искали преврат, но са организирали такъв, за да спасят режима, след започването на демонстрациите в Кайро.<br /> <br /> Това, което се случи, не е революция, а военен преврат под прикритието на протести, целящи да принудят Мубарак да отстъпи, за да бъде спасен режимът.<br /> <br /> Когато на 10 февруари стана ясно, че Мубарак няма да се оттегли доброволно, военните предприеха действия, равносилни на преврат, за да го накарат да отстъпи. След като той направи това, военните създадоха военен съвет и поеха контрола над най-важните министерства. На 11 февруари поеха пряко властта.<br /> <br /> <strong>Превратът и революцията</strong><br /> <br /> Сега въпросът е дали превратът ще прерасне в революция. Военните се съгласиха с настояването на протестиращите за истински демократични избори и спиране на репресиите. Не е ясно дали новите управляващи смятат да направят това, което са обещали или просто обещават това, което искат протестиращите, за да ги накарат да се приберат от улиците.<br /> <br /> Разбира се, по време на демонстрациите в Египет се създаде усещането, както през 2009 г. при протестите в Техеран, че се случва нещо нечувано. Твърди се, че тези събития са свързани с Twitter и Facebook. Вярно е, че предишните революции, като тази през 1989-та и 1979-та, които разрушиха старите режими, се случиха извън новите социални мрежи, а тази през 1979-та дори бе в ерата преди компютрите. За тези революции, както и за случилите се преди два-три века, не са били нужни смартфони, но всички те са били по-цялостни и дълбоки от онова, на което до момента сме свидетели в Египет. Тази революция не може да се &quot;туитва&quot;. Огромното количество протестиращи пристигна на площад &quot;Тахрир&quot; след като Интернет бе изцяло прекъснат.<br /> <br /> Новото правителство обеща да спазва всички външнополитически ангажименти, включително и очевидно най-спорното споразумение &ndash; между Египет и Израел. По време на тържествата на 11 и 12 февруари основните лозунги бяха за демокрация и за Палестина. Докато режимът се ангажира да спазва споразумението с Израел, тълпата на площада явно мислеше друго, макар и не ясно дефинирано.<br /> <br /> Правителството на Египет едва ли е в позиция да се конфронтира с Израел, дори и да иска. Египетската армия разчита основно на американско оборудване и не може да функционира, ако американците спрат доставката на резервни части или прекратят договорите, свързани с поддръжката. Отдавна няма съветско крило, което да съперничи на американското. Преоборудването и обучението на армия от размера на египетската, би отнело десетилетия. Египет не би влязъл скоро във война.<br /> <br /> Каква е новата реалност? Режимът в Египет е все още на власт, все още контролиран от старите генерали. Те се ангажират със същата външна политика, каквато водеше човекът, който отстраниха от власт. Те обещаха демокрация, но не е ясно какво имат предвид. Ако искат демокрация, не е ясно как ще я постигнат, особено в рамките на няколко месеца.<br /> <br /> <strong>Всичко това не означава, че в Египет не се е случило нищо и че то не е важно.</strong><br /> <br /> Просто това, което се случи, не е онова, което описват медиите, а много по-комплексен процес, който в голямата си част не може да бъде видян по телевизията. Няма нищо безпрецедентно в това, което беше постигнато и в начина, по който беше постигнато. Дори не е ясно какво беше постигнато.<br /> <br /> Миналата седмица започна със стар военен начело на Египет и приключи с други стари военни начело на Египет, разполагащи с още по-голяма формална власт, отколкото Мубарак. Това предизвика шок и ужас по целия свят.<br /> <br /> &quot;Стратфор&quot; помрачи ентусиазма на мнозина, когато прогнозира, че революцията в Иран няма да доведе до нищо. Сега отново всички са развълнувани и щастливи. Но истината е, че независимо от тълпите, в Египет реално все още нищо не се е случило. Това не означава, че няма да се случи, но засега не е.<br /> <br /> 82-годишен мъж бе свален от поста, а неговият син няма да бъде президент. Няма ги конституцията и парламентът, властта е във военна хунта. Останалото са спекулации.<br /> <br /> <strong>Джордж Фридман, Агенция &quot;Стратфор&quot;<br /> Превод: Mediapool</strong><br />