Войната в Украйна: Смесица между Първата световна и афганистански синдром

Борбата на Украйна се води на много фронтове. Военно нещата не вървят толкова зле, но икономическата война срещу Русия няма да бъде спечелена, пише историкът и професор от Виенския университет Филип Тор в статия за австрийския Der Standard.

От Първата световна война хората в Австрия знаят, че въоръжените конфликти се решават не само на бойните полета, но и на вътрешния фронт. Тези две измерения и третото, икономическата война, трябва да се разграничават, когато се мисли за бъдещето на Украйна и следователно това на свободна Европа.

По принцип във военно отношение нещата за Украйна не вървят зле през втората година от войната. Но в сравнение с изненадващото контранастъпление през лятото на 2022 г. напредъкът е малък. Западните партньори на Украйна явно очакваха пробив към Азовско море.

Това очакване не бе изпълнено, въпреки доставката на модерни танкове, зенитни оръжия и ракетни системи, тъй като без превъзходство на ВВС Украйна няма много шансове да преодолее руските отбранителни линии. Патовата ситуация във въздушната война води до скъпоструваща окопна война, която прилича повече на Първата световна, отколкото на Втората.

Колебанието

Колебанието на НАТО да достави изтребители и ракети с по-голям обсег се дължи преди всичко на психологически причини: страх от използване на ядрено оръжие и ескалация на конфликта. Следователно войната се води почти изключително на украинска земя с фатални последици за цивилното население.

Междувременно Русия вече ескалира тази война няколко пъти: от есента на 2022 г. с бомбардировките на гражданска инфраструктура, през пролетта на 2023 г. с екоцида чрез взривяване на язовира Каховка на река Днепър, от лятото насам с (подновената) военноморска блокада на износа на зърно и унищожаване на експортни пристанища.

Какво следва: умишлена "авария“ в Запорожката атомна електроцентрала? Всички тези ескалационни стъпки останаха без последствия, така че ядреното изнудване продължава да работи и защитава руското население, с изключение на "убождания“ като атаките с дронове срещу Москва и военни бази.

Следователно последиците от войната са почти незабележими в руското ежедневие - с изключение на вече над 100 000 загинали. "Афганистански синдром“ като през 80-те години на миналия век досега не е имало. Националистическата пропаганда дори придава на смъртта на загиналите по-дълбок смисъл, какъвто първоначално липсваше на "спецоперацията“.

В опит за паралел с Втората световна война всеки ден на руснаците се казва, че загиналите войници са се пожертвали за втора отечествена война. Няма нужда от пропаганда в Украйна, където е ясно, че нацията се бори за своето оцеляване. Но резервоарът от доброволци изглежда е изчерпан и военната служба става все по-задължителна.

Вътрешните фронтове

Западните вътрешни фронтове се тресат от няколко месеца. Може ли изобщо да се говори за такъв фронт в случая с Австрия и други държави от Европейския съюз, толкова ли сме близо до война? От гледна точка на Русия целият Запад е враждуваща страна, а както е известно, Москва е загрижена не само за Украйна, но и за старото надмощие в Източна Европа.

Тук съзнателно е избрано множественото число за вътрешните фронтове, защото "Западът“ се състои от много държави. Ако други държави от ЕС излязат от санкциите, като Унгария, вероятно Словакия скоро и Австрия след следващите избори за Национален съвет, има риск от ефект на доминото.

В САЩ републиканците започнаха да противопоставят подкрепата за Украйна, която основно се състои от продажба на оръжие и по този начин действа като програма за стимулиране на собствената й отбранителна индустрия, срещу всякакви проблеми - от предполагаемата липса на грижи за жертвите на горските пожари в Хавай и защита на границата с Мексико до инфлацията.

Американският милиардер Илон Мъск също започна да се заяжда с Украйна. Това е толкова подло, защото Украйна трудно може да се защити срещу него, ако не иска да бъде възприемана като "неблагодарна“ и да антагонизира част от общественото мнение.

Мирен договор

Досега Русия не е приключила нито една от войните си в постсъветското пространство с преговори или мирен договор. На това ниво Русия вече има структурни предимства. Докато независимата информация за войната почти не достига до огромната страна, Русия изпраща своята пропаганда на Запада чрез нерегламентирани социални медии.

На всичкото отгоре Владимир Путин трябва да контролира само от един вътрешния фронт, с Беларус един и половина. Той му се изплъзна за 30 часа по време на бунта на Евгений Пригожин, но след "катастрофата" на самолета на основателя на ЧВК "Вагнер“ всички възможни конкуренти в борбата за власт са предупредени.

Третото ниво на война е икономическа война, която никога не е била определяна като такава от Запада, а всъщност се води чрез санкции. В по-дългосрочен план те ще навредят на руската икономика, но два фактора ограничават въздействието им от самото начало. Китай, Индия и Бразилия не участваха в наказателните мерки, дори членките на НАТО Турция и Унгария, троянските коне на Путин в ЕС, заобикалят санкциите.

Австрийските компании също продължават да правят бизнес с Русия – и то голям. Като диктатор Путин има предимството, че може по-лесно да преобразува руската индустрия във военна икономика, докато боеприпасите стават оскъдни в Украйна и западните доставки на оръжия досега до голяма степен идваха от запаси.

Грешен момент

Няма нужда да си правим илюзии относно въздействието на санкциите върху руското общество. То има дългогодишен опит в справянето със спешни случаи. Поради социалистическата икономика на недостиг и дълбоката депресия през 90-те години на миналия век, населението трябваше да придобие техники за оцеляване, които само възрастните деца от войната в Западна Европа знаят.

Бойкотът на доставките на западни потребителски стоки и марки като Mercedes или Gucci засегна само тесния градски елит, а платежните преводи могат да се обработват и без западната система SWIFT. Ако мислите само на западен принцип, не можете да спечелите икономическата война.

Как и кога може да свърши войната? Чувате призиви за преговори отново и отново. Но знаем от изследване на конфликти, че предложенията за преговори в неподходящия момент също може да се тълкуват като слабост и да удължат войните. От съвременна историческа гледна точка трябва да се отбележи, че Русия все още не е приключила нито една от войните си в постсъветското пространство с преговори или мирен договор.

Първата руска война срещу Украйна с анексирането на Крим и нахлуването в Източна Украйна през 2014 г. никога не е спирала. За съжаление сега трябва да се подготвим за дълга война. Междувременно онези от движението за мир, които призовават за преговори - обикновено без предварителни дискусии с украинците - биха могли да обмислят как да подкрепят жертвите на руската атака по невоенни начини.

Спонсорствата биха помогнали на пострадалата страна: между региони, градове, компании, институции и дори семейства.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук