Доскоро арктическото полярно море бе изолирано от непроницаема ледена покривка, но покрай затоплянето на земята суровините в областта стават достъпни. И тутакси стартира битката за съкровищата в този девствен регион.
Най-голяма притегателна сила имат намиращите се под ледовете запаси от въглища, желязна руда и индустриални минерали, посочва Дойче веле. Освен това по преценки на геоложката служба на Съединените щати е възможно в Арктика да се съхраняват до една четвърт от световните запаси от нефт и газ.
Всеки иска да получи колкото може повече.

Но за партньорство не може да става и дума - пет от държавите в региона спорят люто по разпределението на морското дъно около архипелага Свалбард в Северния ледовит океан, покрай бреговете на Гренландия и на Северния полюс. За свой дял настояват и представителите на местното население. Пълно единодушие цари единствено по въпроса, че подземните съкровища трябва да се извадят на всяка цена.
Интереси към добива на суровини от близките до Северния полюс области имат Дания, Русия, Съединените щати, Канада и Норвегия, всяка от тези държави би искала да получи колкото може повече. Например от района на залива Диско в западна Гренландия, където нефтените концерни се опитват да отвоюват максимален пай. Един от най-авторитетните експерти по разположените под топящите се глетчери и в ледовития океан ресурси е Йорн Сков Нилсен, ръководител на дирекцията по суровините на Гренландия:
"Гренландия има изключително интересна геология, на възраст милиарди години. Тук има минерали и метали, но и находища на нефт и газ. В последните две години при нас се появиха всички големи играчи в бранша: концерни като Ексон и Шеврон, Хоски от Канада и Донг от Дания."
Опасност от нефтена авария
Измененията в климата дават тласък на нещата, ледът се топи и намиращите се под него водни площи стават достъпни за изследователите, следвани по петите от големите фирми. Експертите поясняват, че и транспортът ще стане далеч по-евтин и сигурен, щом ледът вече не представлява заплаха за корабите. Същевременно местните жители още отсега регистрират ръст в туристическия интерес, а природозащитните организации се безпокоят най-много от вероятността за нефтена авария в заледените морски площи. Нийл Хамилтън от WWF посочва:
"Ние просто нямаме възможност да се справим с евентуална нефтена авария в Арктика. В голяма част от времето Арктика просто не е достъпна. През по-голямата част от годината е тъмно, в студа машините не функционират, свързващите вещества не дават ефект, а климатичните условия са толкова сурови, че борбата с едно нефтено петно не би била възможна." /БЛИЦ