Ври и кипи в Азия, ще има ли нова война?

В сърцето на Азия се разпалва голям военен конфликт. Напрежението може да изчезне, но може да приеме остра форма и да засегне четири държави, включително двете най-големи в света по брой на населението, пише Pogled.info.

Инцидентът в Ладак не е обикновен - за първи път след войната в Каргил (1999 г.) между Индия и Пакистан на територията, считана за индийска, имаше чужд военен контингент. В същото време китайските военни влязоха в Ладак от пет направления едновременно, което показва стратегическия характер на операцията.

В края на април в Китай вече се наблюдава повишена активност в района. Първото навлизане на китайските военни в Ладак започна на 5 май. След това, на 12 май, са извършени няколко нашествия в района на Демчок, в Южен Ладак и в Наку Ла (Северен Сиким), където избухна престрелка и, както индийските източници сочат, 72 индийски войници са ранени.

Сериозността на китайските намерения се показва от сателитни снимки, които регистрират значително движение на летището в Нгари Гюнс на 200 км от езерото Панггонг Цо. Тук територията на летището беше разширена, появиха се хангари, а в началото на май - изтребители J-11 и J-16.

На 25 май Пекин обяви началото на евакуацията на своите граждани от Индия. 26 май стана известно, че на индийска територия вече има 10 000 китайски войници. На уебсайта на НОАК се появи официално известие, в което се посочва, че спорната долина на река Галван е китайска територия.

В индийските медии по този повод можете да намерите различни позиции. „Хиндустан тайм“, например, споменава Ладак само във връзка с коронавирусната инфекция и загуби от туристическата индустрия. Но „Индиан ТаймС“ пише, че "поради продължаващото агресивно поведение на Китай ... в региона са прехвърлени допълнителни батальони от пехотната дивизия". Нито индийските, нито китайските медии не съобщават за преговори.

Обвинявайки Китай за „агресивно поведение“, Индия се държи по същия начин по отношение на Непал (3780-километровата индийско-китайска граница се състои от три отделни части, разделени от Непал и Бутан). През май беше открита едностранна пътна връзка между Дхархула в индийския щат Утраханд и Липу Лех в Непал. Пътят минава през спорната територия Калапани.

Министърът на отбраната на Индия Раджнат Сингх присъства на церемонията на 8 май. Министерството на външните работи на Непал обяви, че в съответствие със Сугаулския договор от 1816 г., с който се приключи Британско-непалската война, цялата територия източно от река Махакали, включително Лимпиадхура, Калапани и Липу Лех, е територията на Непал.

Ню Делхи твърди, че е необходима нова транспортна артерия, за да се съкрати хиндуисткият път за поклонение до връх Кайлаш (Тибет). През 2019 г. бяха пуснати нови карти в Индия, където тези територии са отбелязани като част от Индия.

Непал предложи на Индия да разреши въпроса за принадлежността към територията на Калапани, контролирана от индийците, но Ню Делхи не отговаря на предложенията.

На 20 май Непал издаде новите си политически и административни карти, където Липу Лех, Калапани и Лимпиядхура са посочени като непалска територия. В отговор Анураг Шривастава, официалният представител на индийското външно министерство, каза в същия ден: „Правителството на Непал издаде преработена официална карта, включително с части от територията на Индия.

Този едностранен акт не се основава на исторически факти и доказателства и противоречи на двустранното разбиране за решаване на нерешените гранични въпроси чрез дипломатически диалог. Изкуственото разширяване на териториалните претенции от Непал няма да се приеме от Индия. " Споразумението не е споменато в това изявление.

И на 25 май Непал обяви, че армията му е готова да се противопостави на Индия в спорния високопланински регион.

Друга област на конфликт е Кашмир. През 2019 г. член 370 беше изключен от Конституцията на Индия, като даде специален статут на Джаму и Кашмир. Бившата държава сега е разделена на две съюзнически територии - Джаму и Кашмир, и Ладак. В Пакистан контролираната от Индия част от Джаму и Кашмир се счита за окупирана.

Спорът между Индия и Пакистан за Кашмир продължава от 1947 г., а скорошните ограничителни мерки, свързани с епидемията, превърнаха територията на Индийския съюз на Джаму и Кашмир в напълно затворена зона. В момента Индия е разположила там около 900 хиляди военни и полицаи.

Това е най-милитаризираният регион в света. След свалянето на самолет на индийските военновъздушни сили над Пакистан през февруари 2019 г. напрежението достигна пик. Премиерът на Пакистан Имран Хан предаде пленен пилот на Индия, но Ню Делхи не прояви интерес към подобряване на отношенията.

Цялата плетеница от противоречия беше и остава експлозивна. Китай и Пакистан са дългогодишни съюзници в противодействието на Индия, а сега в Пекин подкрепят Непал, не позволявайки на индийската страна да промени баланса на силите в своя полза.

Решенията на Съвета за сигурност на ООН за Кашмир, по-специално за провеждането на референдум за принадлежността на тази територия, не са променили нищо.

Превод: В. Сергеев