Ядрена война през 2022 година - как би изглеждала?

Днешните ядрени оръжия са много по-малки, но и много по-прецизни и мощни от тези, които се използваха през Втората световна война. Следователно една ядрена война би имала опустошителни последствия далеч отвъд украинските граници, пише Swissinfo.

Руският президент Владимир Путин го каза ясно: всеки, който се опита да се противопостави на военните му действия в Украйна, ще се сблъска с "последствия, невиждани в историята". Заплахата от ядрен конфликт поставя целия свят в повишена тревога и ни връща 60 години назад, когато Съветският съюз заплаши да започне ядрена война, въоръжавайки Куба с балистични ракети.

Напредъкът в разоръжаването оттогава не попречи на Русия да продължи да развива своите технологии. Днес страната разполага с най-големия ядрен арсенал в света, с близо 6000 бойни глави, което е почти половината от всички ядрени оръжия по света. Путин:

Ще постигна целите си "или чрез преговори, или чрез война"

Освен това технологията се е развила значително след първите ядрени бомби, пуснати над Хирошима и Нагасаки през 1945 г. Сега тя е по-сложна: разнообразието от разработени оръжия позволява както широкомащабни, така и целенасочени атаки, с по-голям обхват и сила с много по-голямо унищожение.

Как се е развила технологията за ядрени оръжия след 1945 г.?

Бомбата, хвърлена над Хирошима през 1945 г., е тежала около 4500 кг. Тя уби над 100 000 души. Оттогава е постигнат значителен напредък - днешните ядрени оръжия са по-компактни и обикновено тежат само няколкостотин килограма. Въпреки това те могат да убият милиони хора. Това дава възможност за извършване на атаки с различни средства - от балистични до крилати ракети, които могат да достигнат до всяка точка на планетата.

"Сегашните оръжия са много по-малки, по-леки и лесни за използване от преди. Тяхната експлозивна сила също е много по-голяма", обяснява Стивън Херцог, изследовател в Центъра за изследвания на сигурността към Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (EPFZ).

Някои от ядрените оръжия, с които Русия разполага днес, са повече от 50 пъти по-мощни от онези, хвърлени над Хирошима и Нагасаки. Как изглежда руският ядрен арсенал? Русия има много разнообразен ядрен арсенал, който ѝ позволява да извършва атаки от земя, море и въздух – т.нар. "ядрена триада". Със същите възможности разполагат Съединените щати и Китай.

Наземните оръжия са балистични и крилати ракети, някои от които имат междуконтинентален обхват и могат да поразяват много далечни цели, като Китай или САЩ. Други са с по-малък обхват и са насочени към европейския континент. Ракетите, изстреляни от подводници в морето, са трудни за локализиране, защото подводниците могат да бъдат потопени практически във всичките четири краища на земното кълбо.

Най-тежките бомби се транспортират по въздух, в стратегически бомбардировачи, които покриват големи разстояния. Голямата измама: Путин свали вече ненужната си маска Как могат да се използват различните видове ядрени оръжия?

Стратегическите ядрени оръжия обикновено се използват за насочване към градове, но също и към важни военни обекти, като бази или атакуващи военноморски сили в морето.

Тактическите или нестратегическите оръжия, от друга страна, са оръжия с ниска мощност, предназначени да се използват на бойното поле като "изравнител на силата", тоест за насочване на конфликта в твоя полза, обяснява Стивън Херцог.

Русия разполага с около 1900 тактически ядрени оръжия. Какви са възможните сценарии за военен конфликт? Ако Русия реши да предприеме ядрена атака срещу Украйна или друга държава, която се намесва в подкрепа на украинското правителство, е по-вероятно да използва тактически ядрени оръжия, отколкото големи стратегически бойни глави, които САЩ биха могли да сметнат като пряка атака срещу НАТО, смята изследователят Александър Болфрас от Центъра за изследвания на сигурността EPFZ.

Една мащабна атака наистина би станала причина за активиране на възпиращите сили на съюзниците от НАТО, обяснява Болфрас. Използването на тактически ядрени оръжия, добавя той, ще позволи на руските военни да унищожат военностратегически точки в Украйна, като например летища, или ще са силно политическо послание към украинското правителство чрез монтиране на бойни глави директно върху ракетите, които руската армия вече разгръща в конфликта.

Освен умишлените атаки трябва да се има предвид и рискът от аварии, който нараства при транспортирането на ядрените бойни глави или при сражение в близост до атомни електроцентрали, какъвто вече бе случаят с атомната централа в Запорожието, която е най-голямата такава в Европа.

Руските военни бяха обвинени, че са нанесли щети на централата, като са бомбардирали някои сгради, преди да поемат контрола върху нея. Този акт представлява сериозна заплаха за сигурността на цяла Европа. Ядреното напрежение и оръжията в повишена готовност също увеличават риска от погрешно тълкуване при ескалация на конфликта.

Какви щети биха могли да причинят днешните ядрени оръжия?

"Ако Русия разгърне целия си ядрен арсенал, част от Земята ще стане необитаема и светът, какъвто го познаваме, повече няма да съществува", казва Стивън Херцог. Но дори и разгръщането на само малка част от този арсенал би имало опустошителни дългосрочни последици.

"Атмосферното свръхналягане, причинено от ударната вълна при ядрена експлозия, би могло да унищожи цели сгради на разстояние от десетки километри, с изключение на тези, направени от стоманобетон", обяснява той.

Стотици хиляди хора ще бъдат незабавно убити или ранени от отломки или от срутващите се сгради. Освен това експлозията ще създаде видими инфрачервени и ултравиолетови светлинни вълни, които, комбинирайки се, ще образуват нещо като голяма, много гореща огнена топка, способна да изгори всичко по пътя си. Тя ще причини изгаряния от трета степен в дори по-голям радиус, отколкото щетите от експлозията.

Засегнатото население ще трябва да се справя с последващи радиоактивни отлагания, които могат да причинят тумори и вродени дефекти.

Какви са рисковете за останалия свят?

Съвременната технология за атомни оръжия дава възможност да се унищожават цели мегаполиси, дори и да се намират на големи разстояния.

"Всеки голям град в Съединените щати е потенциално на половин час разстояние от унищожаването си, а всеки голям град в европейските членки на НАТО е на около двадесет минути от заличаването си от една от тези балистични ракети", обяснява Стивън Херцог.

Швейцария и Австрия са по-малко изложени на риск, тъй като поддържат неутралитет. Въпреки това ефектите от радиацията ще бъдат огромни в цяла континентална Европа, включително в тези страни, и ще са подобни на тези, причинени от срив на атомна електроцентрала, "дори ако се използват тактически ядрени оръжия", уточнява той.

Каква е вероятността от ядрена атака?

Към днешна дата вероятността Русия да използва ядрени оръжия все още е малка, но рискът съвсем не е нулев. По-вероятно е руският президент Владимир Путин да посегне към химическото оръжие преди ядреното.

Химическите оръжия се възприемат от Путин като по-малкото табу, освен това с тях се улеснява прикриването на следите кой ги е използвал, така че лесно могат да бъдат обвинени украинските сили, докато при една ядрена атака няма никакво съмнение кой е виновникът, обяснява още Херцог.

Не трябва да забравяме, че настоящата война не противопоставя само Русия на Украйна. Тъй като Украйна е подпомогната от оръжията и информацията, които Западът ѝ предоставя, тази война може да прерастне в много по-голяма. Ето защо ядрената заплаха е толкова плашеща, единодушни са Стивън Херцог и Александър Болфрас.