Ядреното бедствие на СССР, за което никой не говори

През 1957 г. в строго секретната ядрена станция "Маяк" в Съветския съюз се случва масивна ядрена катастрофа. По това време това била най-голямата ядрена катастрофа в историята. Но защо почти никой не е чувал за нея?

Въпреки размерите й, съветските власти успяват да запазят инцидента в тайна в продължение на почти четири десетилетия и подробности за опустошителното наследство на това, което днес е известно като "катастрофата в Киштим", все още постепенно си разкриват.

"Моите първи спомени от детството ми са, че градът ни е много по-красив и много по-богат от другите градове около нас. Веднъж попитах майка си, защо градът ни не е като останалите, а тя ми отговори: "Не говорим за тези неща", разказва Надежда Кутепова, бивш кмет на Озерск. Нейната баба била ядрен инжинер в "Маяк", а баща й бил ликвидатор и инжинер в централата. Той умира от рак, а Надежда се обвинява, че досега никога не се е запитала защо тази трагедия ги сполетява.

Историята на "Маяк" и прикриването на трагедията се развива в началото на Студената война. Когато Сталин научава за ядрената програма на САЩ, той дава нареждане за ускорение на проекта на СССР за атомна бомба. В Съветския съюз започват да се строят няколко тайни зони, а една от най-важните от тях се оказва "Маяк".

"Именно в Маяк се произвежда материала за първата атомна бомба на СССР", казва историкът Джероним Перович пред BBC.

"Имало е таен град, който е бил наречен Челябинск-40, който днес носи името Озерск. Той е бил атомен град и не е съществувал на картата на СССР, а хората, които живеели там, и техните семейства официално несъществували."

"Озерск е затворен град. По руските закони това означава, че има специална система на одобрение. Само хора, които имат постоянно гражданство там, могат да обитават града и да влизат в него. Знаех, че има централа. Баща ми работеше като инжинер там. Повечето хора от града работеха там. Това е всичко, което знаехме", казва Надежда.

"Проблемът с ядрените централи, като "Маяк", е че са построени набързо. Сталин е дал нареждане СССР да догони САЩ. Заради скоростта на строеж, регулациите по контрол на безопасността често са били пренебрегвани. В началото ядрените отпадъци от "Маяк" са били изхвърляни в р. Теча, замърсявайки водните ресурси за десетки градове. Осъзнавайки опасността, ръководителите на централата започнали да съхраняват и унищожават отпадъците в подземни складове", разказва Джероним Перович.

"През 1957 г., когато охлаждането на един от складовете за ядрени отпадъци се разваля, течността започва са се изпарява и да се концентрира. Това води до взрив, който е бил толкова голям, че е освободил огромно количество радиация в атмосферата. Стълбът радиация от "Маяк" е бил доста концентриран, така че не е достигнал високо в атмосферата, както този от "Чернобил", където е имало и много топлина от прегрелия реактор.

Инцидентът в "Маяк"  се нарежда на второ място след този в "Чернобил", обяснява радиохимикът Джордж Стейнхаузер.

Радиацията от взрива бързо замърсява района около централата. Над 500 хил. души са изложени на радиация, но едва 11 хил. души от 23 града са били евакуирани. Разбира се, по това време властите в СССР са обсебени от секретността.

"Причината за евакуацията така и не е споделена с хората. Разказвани са им различни истории, например, че има огнище на някаква нова странна болест. Секретността е била най-важната цел, а причините за това са две - първо, защото проектът за атомна бомба, както и централата, са били секретни. Втората причина е, че СССР тъкмо е изпратила първия сателит "Спутник" в орбита, а това е бил огромен успех за пропагандата в страната. Да се говори за подобен инцидент по същото време би било бедствие за СССР. Това никак нямаше да се върже с историята, колко успешен технологично е СССР", казва Перович.

През следващите десетилетия бедствието е пазено в дълбока тайна. Детайли за инцидента стават ясни чак след разпада на СССР. Именно тогава хората осъзнават какви щети са нанесени от взрива.

"Научих за инцидента от 1957 г. от местния вестник. Бях шокирана. Веднага попитах майка си дали винаги е знаела истината за инцидента, че водата и градовете са били замърсени. А тя ми отговори:

"Да, разбира се. Това ми е работата. Работих в този отдел." Не можех да разбера как е живяла с тази лъжа. Това означава, че баща ми и баба ми, които починаха от рак, са загинали заради инцидента. Майка ми ми каза: "Да, те бяха ликвидатори. Бяха облъчени с високи дози радиация", спомня си Надежда.

Трудно е да се каже точно колко души са починали от болести, свързани с радиацията, защото ефектът от взрива е бил дългосрочен и няма данни, които да дадат повече информация. Според ексепртите, може да се говори за десетки хиляди жертви.

"Имаме деца, от първо, второ, трето, а сега дори и четвърто поколение, които страдат от различни дефекти. Моят син имаше много сериозен проблем с кожата. Другият ми син имаше шест пръста", споделя Надежда.

Компенсацията за жертвите на "Маяк" е минимална. Централата все още работи и е една от най-важните за Русия, така че интересът относно нейното минало е малък. През 2017 година учените в Европа засякоха повишена радиация на континента, идваща именно от "Маяк". Но от централа отрекоха да имат нещо общо с това.

Изминали са близо 64 години от взрива в "Маяк" и 3 десетилетия от разпада на СССР, но историята на центарала остава тема табу, скрита зад стените на затворени градове и ядрени тайни.