Зам.-генерален секретар на НАТО предупреди: Русия трябва да се промени!

През последните 40 години, през които съм бил и посланик в Москва, и заместник-генерален секретар на НАТО, съм свидетел на трудните отношения на Запада с Русия. Но едва ли е имало време – поне след края на Студената война – когато отношенията да са били дотолкова обременени от проблеми, както сега. Това пише Александър Вършбоу, заместник-генерален секретар на НАТО в коментар, публикуван във в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг", цитиран от БГНЕС.

„Незаконното и нелегитимно анексиране на Крим от Русия и нейната подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна разклатиха принципите на организацията на сигурността в Европа, които ние отдавна смятаме за нещо като даденост. През последните няколко месеца можехме да наблюдаваме как Русия трупа повече и повече военни части на запад, на границата със страните-членки на НАТО. Имаше серия от мащабни военни учения. Сред тях и ученията, за които по-рано не беше съобщено, и в които понякога участваха повече от сто хиляди войници. Това е почти два пъти повече, отколкото при последните най-големи учения на НАТО от времето на Студената война.

Създаването на напрежение, каквото не сме имали от 80-те години на миналия век, допринесе за решението на Русия за преустановяване действието на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/ и разочароващите резултати от изпълняването на Русия на вече съществуващи, подписани от нея международни споразумения за сигурност като Виенския документ, Договорът за открито небе и Заключителния акт от Хелзинки. Реакцията на НАТО беше активна и прозрачна. 

На неотдавнашната среща на върха във Варшава алиансът обяви разполагане на ротационен принцип на четири международни батальона в Естония, Латвия, Литва и Полша, наброяващи като цяло няколко хиляди войника. Тези крачки са адекватни и обмислени – съразмерна реакция на действията на Русия. Има цяла редица съществуващи вече дълго време споразумения, регулиращи военните действия на всички страни в региона – а към тях се отнасят Русия и 28 страни членки на НАТО. Най-важен от тях е Виенският документ, съгласуван между всичките 57 страни-членки на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и Основополагащият акт НАТО-Русия, подписан през 1997 г. в духа на взаимното сътрудничество.

Много години страните от НАТО призоваваха Русия да вземе конструктивно участие в модернизирането на Виенския документ. 

Ние се нуждаем от по-нисък праг на участници в учения, за провеждането на които трябва да бъде съобщавано по-рано и които би трябвало да се провеждат под наблюдение, и трябва да запълним пропуските в урегулирането на ситуацията с учения, за които по-рано не се съобщаваше. Освен това ни е необходимо създаването на по-голяма прозрачност във военната област. За съжаление Русия, абстрахирайки се от предизвикващата одобрение, но силно ограничена инициатива за създаване на зона за безопасни полети над Балтийско море, така или иначе се отказа да обсъжда тези въпроси. Вместо това Русия обвинява НАТО в агресивност. Москва отиде дотам, че да обвинява НАТО в нарушаване на важна част от Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 г. за трайно разполагане на въоръжени сили. 

Възможно е съществуващото в акта споразумение за т. нар. „съществени“ бойни съединения, да звучи като съмнителен елемент, но Русия отново се опитва да посее съмнения в легитимността на действията на НАТО. През 90-те години бях в състава на американска делегация, която участваше в преговорите по Основополагащия акт НАТО-Русия и особено по абзаца за „съществените“ бойни съединения. Даденият абзац гласи, че алиансът „при сегашните и бъдещи условия на сигурност ще осъществява своята колективна отбрана и други задачи чрез осигуряването на необходимата съвместимост, интеграция и възможност за укрепване, а не по пътя на допълнителното постоянно разполагане на съществени бойни сили“. НАТО обръщаше особено внимание на съблюдаването на буквата и духа на дадения абзац. 

Тя никога не се е съгласявала с точното определяне на понятието „съществени бойни сили“, само че в официалните заявления на Русия от този период се предлагаше определянето на количествена горна граница на една бригада от всяка страна. Количественият състав на четирите батальона, разполагането на които в четири източни страни от НАТО беше съгласувано от ръководителите на нашите държави и правителства, а също и допълнителното двустранно разполагане на бойни сили на САЩ в рамките на „Европейската инициатива за презастраховка“ явно е по-малко от предложеното от Русия определение за горна граница. Всички обвинения за това, че НАТО нарушава Основополагащия акт или не държи на обещанията си, са необосновани по силата на казаното дотук. През 1997 г. количественият състав на военните сили на алианса, разположени в другите страни на НАТО, бяха от порядъка на сто хиляди военни. Това е значително по-малко, отколкото в момента на приключването на Студената война. Дори и да се смята съгласуваното във Варшава за разполагане на нови подразделения, общата численост на военнослужещите през следващите години ще наброява под 75 000. За тези две десетилетия обемът на въоръжените сили по границите на страните от НАТО значително се увеличи. 

През последните 70 г. НАТО действаше в рамките на отбранителния план, адекватно и отговорно. Ние много си сътрудничихме с Русия. В съгласувания в най-добрите времена Основополагащ акт НАТО-Русия се говори за „съвместни задължения за изграждането на стабилна, мирна и неделима, единна и свободна Европа в полза на всички нейни народи“. 

Това все още е цел на НАТО. За да стане това възможно, Русия трябва да промени позициите си по отношение на Украйна и не само. Явявайки се част от Европа, Русия е длъжна бързо да вземе участие в преговорите на основата на ОССЕ за актуализиране на Виенския документ. Европа – а и целият свят – се нуждаят от Русия, която би била готова за прозрачност, сътрудничество и диалог. Преговорите във Виена биха били добри като начало”, пише Александър Вършбоу.