Започнаха изборите за Европейски парламент! Първи днес гласуват…

Европейският съюз (ЕС) провежда деветите преки избори за Европейски парламент (ЕП) от 1979 г.
 
От днес, 23 май (четвъртък) до 26 май (неделя) милиони европейци от 28-те страни членки на ЕС ще изберат 751 евродепутати за период от пет години (2019-2024 г.).
 
На тези избори залогът е много висок. Новият състав на парламента ще започне работа през юли на фона на възхода на популизма и евроскептицизма, лидерския вакуум след оттеглянето на Ангела Меркел, безкрайната драма около Брекзит и търговските противоречия в световен мащаб.
 
Начало на изборите за Европейски парламент поставят Великобритания и Холандия на 23 май, следвани от Ирландия - 24 май; Чехия на 24-25 май; Словакия - 25 май; Латвия - 25 май; Малта - 25 май, отвъдморски територии на Франция - 25 май и останалите на 26 май.
 
Европейският парламент е единствената институция на ЕС, която се избира чрез пряко гласуване. Евродепутатите са отговорни за избора на председател на Европейската комисия и прокарването на законите, които управляват Общността.
 
В началото на 2018 г. Общността прие промени за намаляване на броя на депутатите в Европейския парламент до 705 заради Брекзит. Но отлагане на оттеглянето на Великобритания от Общността принуди страната да участва на изборите и доведе до запазване на 751 места в европарламента.
 
Германия, най-населената страна членка на ЕС - 82,8 милиона души, ще вземе 96 места, докато Малта, с население от 475 000 души, ще получи само 6 места. В последния парламент България имаше 17 места, които съответно бяха разпределени: 7 в Европейската народна партия; по четири в групата на социалистите и либералите и 2 в групата на консерваторите и реформистите.
 
751 места се разпределят сред страните членки на базата на населението. За мнозинство в Европейския парламент ще са необходими 376 места.
 
58% от хората във Франция вярват, че ЕС е много вероятно или вероятно да не съществува до 20 г.
 
Избирателите на всяка страна гласуват за националните партии. Тези партии членуват в партии на европейско ниво, които са представени в парламента чрез различни политически групи. Групата с най-много места има най-големи шансове да влияе върху политическата посока на Европейската комисия. От 1999 г. дясноцетристката Европейска народна партия (ЕНП) и техните предшественици държат най-много места.
 
Членовете на ЕП получават място в заседателната зала според своята политическа група - те се обединяват по политически, а не по национален принцип.
 
Понастоящем в Европейския парламент има 8 политически групи (Европейска народна партия - 216 места; Прогресивен алианс на социалистите и демократите - 185 места; Европейски консерватори и реформисти - 77 места; Алианс на либералите и демократите за Европа - 69 места ; Конфедеративна група на Европейската обединена левица - Северна зелена левица - 52 места; Зелените - Европейски свободен алианс - 52 места; "Европа на свободата и пряката демокрация" - 42 места; "Европа на нациите и свободите" - 36 места и депутати без групи - 20 места).
 
Минималният брой членове за образуване на политическа група е 25, като трябва да са представени най-малко 1/4 от държавите членки. Всеки член на ЕП може да членува само в една политическа група. Някои членове не принадлежат към нито една политическа група и заседават като независими.
 
Гласуването в интернет в Естония е достъпно от 2005 г.
 
Последните социологически проучвания показват, че Европейската народна партия и Партията на европейските социалисти и демократи традиционно ще заемат първо и второ място. ЕНП се очаква да спечели около 170 места, което би означавало загуба от близо 50 места. Социалистите ще получат между 140 и 150 места. Прогнозите са ръководеният от вицепремиера на Италия Матео Салвини "Европейски алианс на народите и нациите" да спечели 73 места и да заеме четвърта позиция след либералите и партията на Макрон, които се очаква да получат около 100 места. Новият алианс между Партия "Брекзит" на Найджъл Фараж и Движение "Пет звезди" на Луиджи ди Майо се прогнозира да спечели около 50 места.
 
Основните кандидати за следващ председател на Европейската комисия са Манфред Вебер, лидер на Европейската народна партия, и Франс Тимерманс от европейските социалисти. Групата с най-много спечелени места има право първа да сформира мнозинство в парламента и да издигне кандидат за председател на Европейската комисия според така наречения процес "водещ кандидат" (Spitzenkandidat). Някои са против този процес, на който е дадено начало през 2014 г. Също така ще бъдат избрани председатели на Европейския парламент и на Европейския съвет.
 
Въпреки че европейците имат възможност пряко да изберат състава на законодателния орган, избирателната активност пада непрекъснато от 1979 г. насам - от 62% до 42% през последните четири десетилетия. В България на последните евроизбори през 2014 г. гласуваха 36%.