Защо Русия изпраща единствения си самолетоносач в Сирия

Най-голямата руска бойна флотилия, виждана от студената война насам, премина днес през Ла Манша. Единственият самолетоносач на Русия "Адмирал Кузнецов" предвождаше групата, съпровождан от вторият по големина военен кораб на страната - атомния крайцер „Пьотър Велики”.

Според руската агенция ТАСС самолетоносачът "Адмирал Кузнецов" и още седем плавателни съда са отплавали в събота от град Североморск в Арктика, където е базиран Северният флот на Русия, коментира в „Ройтерс” (Reuters) анализаторът Питър Апс, основател и изпълнителен директор на "Проекта за изследвания на 21 век" (PS21).

За осми път този самолетоносач и ескортът му поемат към Средиземно море - дестинация, превърнала се в ключов елемент от стратегията на руския президент Владимир Путин за затвърждаване мощта и обхвата на действие на военноморските сили на Русия.

Тази дислокация обаче е много по-различна от другите досега. Москва вложи значителни средства през последното десетилетие в придобиване на способности за провеждане на операции от този самолетоносач, приет на въоръжение в последните дни на СССР. Но за разлика от самолетоносачите на САЩ, Франция, Великобритания и Италия Русия никога не е използвала своя в реални бойни условия. Сега това ще се промени. Вероятно само след две седмици самолетите Су-33 и МиГ-29 ще започнат да излитат, за да нанасят удари в Алепо и на други места в Сирия.

От една страна Кремъл няма кой знае каква нужда да използва самолети, базирани на самолетоносач. Ако искаше да увеличава сега действащата си бойна авиация в небето над Сирия, можеше просто да прехвърли още самолети с наземно базиране в авиобазите на сирийския президент Башар Асад.

Изпращането на самолетоносача и ескортиращите го кораби в много отношения е доста по-скъпо и сложно начинание за постигане на същата цел. А и крие рискове - в миналото руските военни кораби са показвали нерядко обезпокоителна тенденция да се развалят и затова често заедно с тях плаваха и океански влекачи.

Москва очевидно иска да покаже, че също като Вашингтон може да изпрати ударна група на хиляди километри, където след това да действа в продължение на седмици, а целта на упражнението - да се демонстрират възстановените военни способности на Русия.

Това ще усложни още повече политическите сметки на САЩ и съюзниците им, що се отнася до намирането на изход от ситуацията в Сирия. И разбира се, дава възможност да се напомни на страните в Северна Европа, че Русия не може да бъде игнорирана.

При предишни плавания през Северно море самолетоносачът преднамерено задействаше авиацията си - самолети летяха близо до норвежки петролни платформи в акт за сплашване, който принуждаваше всякакви граждански хеликоптери в съответния район да преустановяват полетите си.

Кораби на Кралските военноморски сили следят руснаците, докато преминават край британските брегове и Ламанша, и тези действия са широко отразени в медиите в двете страни.

Висшето командване на руските ВМС се надява тази дислокация да укрепи позициите им при противопоставяния с другите родове войски. Досега с по-голямата част от славата при последните военни кампании, като тази в Грузия през 2008 г., Чечения преди това, а сега и Сирия - се окичваха сухопътните войски и военновъздушните сили.

Сега ВМС могат да се изтъкнат и същевременно да придобият нужните умения и способности за развитие на наистина траен капацитет за нанасяне на удари със самолетоносач.

Тъй като Русия поддържа постоянно военноморско присъствие край сирийските брегове от 2013 г., САЩ и съюзниците им вече следят внимателно какво точно може и какво не може да прави обновеният руски флот.

Несъмнено ще бъде предизвикан и интересът на Китай - първият самолетоносач на Пекин "Ляонин" е построен по съветско време под името "Варяг" и е от същия клас като "Адмирал Кузнецов".

Москва и Пекин наляха значителни средства в производството на въоръжение за борба с американските самолетоносачи. САЩ обаче твърдят, че качествата на последното поколение руски и китайски противокорабни и крилати ракети не са доказани в реални условия.

Вашингтон и съюзниците му от своя страна имат свои средства за изваждане от строя на вражески самолетоносачи - както и много по-голям опит в упражняването на тактика за изпълнение на такива задачи. Американските ВМС реално са пръснати по цялото земно кълбо.

Основната задача на групата на "Адмирал Кузнецов" може и да е нанасяне на удари по наземни цели в Сирия, но той е сравнително добре оборудван да се отбранява и от противници по море. Твърди се, че има на борда си десетина хеликоптера за борба с подводници.

Руските матроси може и да не са особено опитни в операциите по нанасяне на удари от самолетоносач, но в същото време те са част от единствения военен флот, водил бой с противокорабни ракети след британската война на Фолклендските острови през 1982 г.
По време на военния конфликт от 2008 г. с Грузия се смята, че руски и грузински военни кораби са влезли в кратко, но кръвопролитно сражение, подробностите за което до голяма степен остават неясни. Това, което е ясно обаче е, че и двете страни са дали доста жертви, поне съотнесено към сравнително малкия брой на корабите, взели участие.

САЩ вече знаят, че за да бъде спряно настъплението на руските и сирийските сили вероятно ще са нужни военни действия - като най-краен вариант е сваляне на няколко сирийски самолета или удари по авиобази на Асад.

Сега обаче това може да означава и битка с гордостта на руските ВМС, последиците от която ще са катастрофални. И тъкмо за това е почти сигурно, че такава битка няма да има, нито при настоящия президент във Вашингтон, нито при следващия.

Провеждането на операции за нанасяне на удари от руски самолетоносач в Средиземно море не само утвърждава мощта на Русия, но и усложнява още повече световната геополитика. А именно това иска руският президент Владимир Путин.