Защо Русия, Китай и САЩ тренират как да свалят спътници?

В дълбоката нощ на 21 февруари 2008 г. американският ракетен крайцер USS Lake Erie спрял в зададен район в северната част на Тихия океан. На кърмата се отворил люк на вертикална шахта и изхвърляйки стълб от пламък ракета SM-3 се устремила нагоре. След три минути една бързо движеща се звездичка по черното небе внезапно угаснала след краткото избухване от експлозията на спътника. Експериментът показал, че „напълно отбранителната” система при желание може бързо да стане средство за първи удар.

Предисторията
 
През декември 2006 г. военно-космическото разузнаване на САЩ извежда на орбита експериментален спътник-шпионин USA-193. След няколко часа той обаче престанал да отговаря на командите., връзката била окончателно загубена. Повече от година спътникът е считан за космически боклук.
 
През януари 2008 г. в NASA вдигнали тревога: спътникът започнал да се приближава към Земята и можел да рухне неуправляемо. В горивните резервоари обаче останали 450 литра високотоксичен хидразин. Явно трябвало да бъде унищожен.
 
Пентагонът предложил спътникът да бъде свален със зенитна управляема ракета SM-3, предназначена за унищожаване на въздушни цели, включително балистични, а също и бойни глави на над атмосферни височини.
 
Съгласие за провеждане на операцията Burnt Frost (Горящ лед) дал лично президентът Джордж Буш-младши. Било решено целта да бъде атакувана, когато се снижи до 240 км.
 
В определения район е изпратен крайцерът USS Lake Erie, оборудван с ПРО-система Aegis. Екипажът успял преди това да унищожи имитатори на бойни глави на балистични ракети. В момента на поразяването спътникът летял със скорост 7,8 км/сек. Отломките от него постепенно изгорели в атмосферата.
 
Русия не повярвала в сценария за належащото сваляне на спътника USA-193 и развила версията, че американците просто експериментирали възможностите на SM-3 в интерес на по-нататъшното развитие на системата ПРО в Европа.

Китай на свой ред необяснимо защо счел, че изпитанията са насочени против него. Година преди това, на 11 януари 2007 г., КНР успешно сваля свой излязъл от строя спътник-прехващач SC-19 (модификация на балистична ракета със средна далечина DF-21 на височина около 800 км.
 
"На САЩ и други космически държави никак не им хареса, че Китай си позволява такива изпитания” – писа тогава ria.ru.
 
Работата е там, че височините 800-900 км се считат за т. нар. „Точка на безсмъртието”. На тези височини няма космически боклук и изпратените там спътници могат да функционират безпрепятствено. А взривеният китайски се разпаднал на около 3000 проследявани от земята големи къса и множество по-малки. Казано просто, КНР замърсила надеждна безопасна орбита, за да докаже, че й е по силите да унищожава цели на всякакви височини.
 
Разлика в подходите
 
Днес са способни да свалят спътници три държави: Русия, Китай и САЩ, обаче никой няма пълноценно действаща система за противоспътникова отбрана. Главната задача на ударните комплекси от този тип е нарушаване на противниковите комуникации в случай на война.
 
Според експерти, месец на активни бойни действия с използване на противоспътникови ракети е достатъчен, за да останат всички страни без орбитални групировки. Това ще ги лиши от спътникова връзка, възможност да водят разузнаване от космоса и да използват навигационни системи. Без спътници не е възможно да се използва високо точно оръжие, по-трудно е да се използва авиация.
 
Американските и китайските ракети-прехващачи действат на принципа на кинетичния удар – целта се унищожава чрез пряко сблъскване.
 
Сега Пентагонът се занимава с усъвършенстване на кинетичните средства за поражение и се опитва да ги „научи” да маневрират.
 
Русия като противоспътниково оръжие използва термоядрени боеприпаси, чието йонизиращо лъчение и други поразяващи фактори изваждат от строя не един спътник, а цяла групировка. Москва не коментира противоспътниковите си програми – нито потвърждава, нито отрича.
 
Ако се говори за съвременни и перспективни комплекси, то по-рано в медиите се появи оскъдна информация, че да се бори със спътниците ще може системата за ПРО А-235 „Нудоль” и не е изключено перспективната ЗРС С-500 „Прометей”.
 
Редакция БЛИЦ (по публикации в чужди медии)