Защо Украйна няма да влезе и в Европейския съюз

Броени дни след началото на „специалната военна операция“ към Киев правителството на Украйна започна да настоява за спешно членство в Европейския съюз. Донякъде това е разбираемо, тъй като вероятно няма да бъде допуснато тя да влезе в НАТО, а с приемането ѝ в ЕС тя ще може да подобри връзките си със Запада. Засега обаче отговорът от страна на Съюза може да се обобщи с едно изречение: „Добре, ама не още“, пише "Флагман". 

Това би следвало да е логично за всеки, който е поне малко запознат с икономическата ситуация в Украйна, пише Райън МакМакен. Страната е много близко да оглави класацията за „най-бедна държава в Европа“. Като такава, тя не само би допринесла прекалено малко от икономическа гледна точка, а би „източила“ фондовете за развитие на ЕС, които наводняват бедните части на Европа през последните 20 години. Всъщност в исторически план богатството на Съюза идва от северозапад и бива преразпределяно към югоизток. Добавянето на Украйна към тази схема би довело до още повече дисбаланс.

Украйна е по-бедна от Албания и Босна

Повечето от т.нар. „бедни страни“ в ЕС са в такова състояние заради комунистическата си история. Всяка държава, която е преминала през комунизъм за значителен период от време, в момента е по-бедна от Запада. Този факт става очевиден дори когато се погледне към бившата Източна Германия, която и до днес остава най-бедният регион на обединена Германия.

Ситуацията с Украйна е подобна и сега тя наистина е на едно от последните места по приход на Стария континент. Според статистически данни брутният вътрешен продукт на глава от населението там за година възлиза на 12 376 долара. Под тази граница са само Молдова и Косово. Това значи, че Украйна е почти 2 пъти по-бедна от най-бедната страна в ЕС – България, където според статистиката БВП на глава от населението възлиза на 22 379 долара.
Ако пък сравним Украйна със страни от света, тя се нарежда в списъка сред Египет, Монголия, Иран, Южна Африка, Колумбия и Бразилия.

Какъв е проблемът с Украйна?

Този въпрос от години гложди дори най-опитните анализатори, защото привидно би трябвало за 30-те години след края на СССР, днес страната да е една сравнително средностатистическа откъм приходи държава. Но това не се случи. Също както в България, след края на Съветската ера, и там имаше огромни надежди ситуацията да се подобри. За разлика от нас обаче, някои от основните проблеми, пречещи на интеграцията там, не бяха решени за този период. Дотолкова, че даже са се задълбочили.

Нещо повече – Украйна се справя дори по-зле от Русия. През 1991 г., по най-добри изчисления, БВП на глава от населението там е бил не повече от 1300$ годишно. Икономиката на страната в периода 1990-1994 г. пък се е свивала със средно между 10 и 23% годишно заради хиперинфлацията. Сега, повече от 30 години по-късно, Украйна продължава да изостава. И според мнозина това е проблем, чието решение още е зад хоризонта. Страната така и не е успяла досега да създаде институции за защитата на частна собственост, на които може да се разчита. Не успя да създаде подходящи търговски мрежи или да предложи предвидимост, на която да се опре частният бизнес. Истината е, че корупцията и клептокрацията там надминава същите пороци в останалите околни на Украйна страни и дори в по-голямата част от бившия Съветски блок.

Всичко това сега ще се задълбочи след края на войната. Много зависи и как точно ще бъде разделена страната – защото това е нещо, което трябва да се очаква. Ако голяма част от югоизтока бъде отделен от Украйна, то останалата част ще бъде значително по-бедна. Това се знае още от 2014 г. – директно след Евромайдана. В западна Украйна процентът на урбанизация е значително по-малък, а приходите – почти навсякъде по-ниски от тези на изток. 
В този смисъл бъдещото обедняване на Украйна, което почти със сигурност предстои след края на войната, ще постави държавата действително на дъното по показателя „икономика“ в Европа. ЕС може и да я приеме в редиците си, но дори в такъв случай проблемите остават нерешени. Украйна в Европейския съюз ще бъде изключително изпитание пред останалите страни членки и ще доведе не само до икономически, но и до геополитически проблеми.